Банки и банково дело Част 2. С политическите събития от 1989г. се поставя началото на приватизация на банковия сектор, която за съжаление протече успоредно със отслабване на надзорната функция на БНБ и предизвика кризата от 1996 – 97г. довела до деноминация на българския лев в съотношение 1 към 1000 и въвеждането на валутен борд в условията на които и днес функционира българската банка и система. От 1 януари 2007г. с акт на присаединяването ни към ЕС, БНБ се подчиняват на европейските директиви и стандарти съобразени с регламентите на Базаския комитет по капиталова адекватност. Тези регламенти и стандарти са основата върху която се гради доверието към българската банкова система. Банките се наричат още кредитни институции (credere = вярвам). За да съществува банка и да се извършва банкиране е необходимо доверие на обществото към тази институция, което да бъде гарантирано по някакъв общовъзприет начин. В древен вавилон, елада, Рим, средновековна Италия, гаранция пред обществото е била репутацията на търговеца занимаващ се с банков бизнес. Т.е. неговата честност, перфектност, акуратност, обществоена отговорност. В наши дни това се гарантира чрез националното и международно финансово право. По настоящем банките у нас функционират в условията на правна рамка, дефинирана чрез регламентите и стандартите на ЕЦБ (европейската централна банка), банката за международен сетълмент в Базъл и Базълския комитет за капиталова адекватност. По отношение банкирането на територията на страната е валидна правна рамка очертана чрез:
• Закона за БНБ;
• Закона за кредитните институции;
• Закона за разплащанията, платежните системи и платежните средства;
• Валутния закон;
• Наредби на БНБ – наредба номер 3(За разплащанията), наредби номер 8 и 38(За капиталовата адекватност на банките), (Наредба номер 9 за провизиране на рисковите експозиции на банките);
This entry was posted
at 6:06
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.
