Конюктура и конюктурни цикли

Posted in

1. Конюктура и конюктурни цикли.

Конюкура - отразява всички процеси в икономиката на дадена държава като цяло. Може да бъде добра или лоша, висока или ниска. Съществуват 4 фази на един конюнктурен цикъл 1- подем, 2- спад/рецесия/, 3- криза/депресия/,4- оживление. Рецесията се счита за по-слаб кон-ен спад, докато с депресията се означава стагнацията или по-големите кон-ни сътресения. Не съществува постоянна ритмичност при протичането на кон. цикъл, тъй като причините и съвместно действащите фактори непрекъснато се променят. Стоп. теория като цяло и по- специално теорията на иконом. политика имат за задача да открият тези причини и фактори и да обяснят тяхното действие с цел избягване на ик. сътресения. На даден пазар се наблюдава висока или слаба конюнктура когато са изпълнени следните условия: съществено нарастване на платежоспособното търсене; увеличаване на приходите в отрасъла или отраслите като цяло; съществено нарастване на приходите и печалбите в отделни фирми. Ниска или неблагоприятна е когато: търсенето явно намалява; структурата на търсенето се променя; конкурентната борба се изостря; дейността на фирмите затихва и фин. Им състояние се влошава.

2. Същност и фази на бизнесцикъла – повтарящите се колебания в ик. са известни като бизнес цикъл. Тези изменения са присъщи на голям брой макроик. величини. Такива величини са реалния БВП и доходите, заетостта и безработицата, цените в редица отрасли, лихвените проценти. Движенията на РБВП като измерител на стойността на нац. производство и доходите са осн. характеристика на бизнес цикъла. По време на спад БВП намалява своите темпове. Заедно с него се намаляват и персоналните доходи, разходите за инвестиции, корпоративните доходи, производството и продажбите. В периода на намаляване на общата икономическа дейност е рецесията. През този период се забавят темповете на растеж на съвкупното производство и доходите, намалява търсенето на труд и безработицата се повишава. Ако рецесията е особено продължителна може да прерасне в депресия. Депресията е период на продължително свиване на производството и заетостта. След достигането на най-ниската точка в периода нар. “долна връхна точка” икономиката започва да се възстановява. Периода през който общата икономика дейност и осн. макроик. показатели нарастват е подем. По време на този период нараства търсенето на труд и безработицата намалява. Крайната точка на подема се нар. “горна връхна точка”. След достигането на този връх икономиката дейност отново започва да спада. Изследването на бизнес цикъла има за цел натрупването на информация която да направи възможно смекчаването на крайните състояния в икономиката когато тя се намира в долната връхна точка. БЦ е в период на спад и възстановяване измерен от дъно до дъно и от връх до връх. Времевата продължителност на БЦ е различна, обикновено в период от 4-10 години.


3. Теории за БЦ - могат да се групират в 2 осн. категории: 1.ендогенни и2.екзогенни. ендогенните свързват циклите в икономиката с процеси възникващи в самата икономика. Такава е Кейнсианската теория според която голяма роля за нестабилността в икономиката динамика има предизвиканата под различни форми и особено от изменението в обема на продажбите нестабилност на инвестиционните разходи на фирмите. Екзогенните теории се фокусират в/ у вътрешно присъщата стабилност на икономиката, която обаче е подложена на външни фактори, които са трудно предсказуеми. Такава е теорията на Шумпетер. Според него при анализ на БЦ трябва да се отдели осн. внимание на иновациите/ нововъведенията. Иновациите се разпространяват неравномерно и това е предпоставка за нестабилността в ик. дейност. Друга екзогенна теория е на Милтън Фридман. Според нея причините за ик. колебания се коренят в нестабилността на пазарното предлагане.
Причини за цикличността от страна на търсенето- изгубили вяра в бъдещето домакинствата отлагат някои свои покупки и съкращават разходите, фирмите от своя страна намаляват разходите за инвестиции. След промяната в съвкупното търсене производството също спада, което означава че икономиката е във фаза на спад. Намаляването на фирмените продажби и производството води до снижаване на равнището на заетост и увеличаване на безработицата. Възможният отговор на това положение от страна на фирмите е понижаване на цените, но само ако те са гъвкави. Според класиците ик. се приспособява бързо и не е необходима намесата на правителството. Според кейнсианците цените не са гъвкави и се налага намеса от стр. на държавата за повишаване на съвкуп. търсене. Причини за цикличността от стр. на предлагането: с повишаването на цените на ресурсите фирмите се изправят пред повишаване на разходите. В следствие на това фирмите ще предлагат по-малко кол. Стоки и услуги. Ако фирмата реши да запази равнището на предлаганите стоки и услуги трябва да повиши цените. Шокът от страна на съвкупното предлагане рефлектира едновременно в намаляване на производството, което предизвиква стагнация и едновременно повишаване на цените, нар. се стагфлация.


4. Същнпст и специфика на международните пазари - “м/ у нар. пазар” обозначава връзките и отношенията м/ у стопанските субекти. В процеса на размяна и обръщението обикновено се включват субекти с различна национална или държавна принадлежност, а самият трансфер най-често е свързан с преминаването на нац. граници и тази особеност служи за разграничаването на нац. от м/ у нар. пазар. Съществуват 3 осн. групи становища за същността на МП като ик. категория. Първа група –МП се възприема като съвкупност от сделки, пазарен механизъм и ик. отношения м/ у участниците. Втората група разглежда МП в 4 направления: икономическо; обективна реалност; специфична икономическа система; маркетингова концепция. Според тази група схващания МП се разглежда на 2 нива- макрониво /процесите се отнасят към областта на външната търговия/ и микрониво /процесите се изследват от позициите на международния маркетинг/. Според третата група международната мобилност на производствените фактори е основата в/ у която се развиват м/ у нар. търговски връзки. За да бъде извършена една класификация на МП са необходими следните признаци : 1. териториален обхват- разделят се на континентални, интерконтинентални и глобални;2. степен на зрялост на пазарните отношения- разграничават се развити пазари, нови пазари и други пазари. Според това разграничение икономики при които БВП на глава от населението за 1 г. Възлиза на 1000 или по-малко долара се отнася към групата на развиващите се страни, между 1000 и 8000$ годишно се отнасят към средно развитите икономики, при силно развитите икономики доходът е над 8000$; 3.предметна определеност на търговията- делят се на междунар. стокови пазари, международни валутни пазари, междунар. фондови пазари и междунар. капиталови пазари. Характерно за тях е че съществува взаимна обвързаност помежду им, защото макар и относително обособени те образуват основата на глобалната икономика. 4.достъп за проникване и характер на действащия пазарен механизъм- разделят се на свободен, регламентиран и привилегирован. При свободния основни пазарни фактори са търсенето и предлагането. Регламентирания е основан на регламентирани дългосрочни споразумения м/ у две и повече страни. Привилегированите пазари осигуряват облекчен достъп до определени условия за опр. Партньори.5. тип на конкуренцията.

5. Тип на конкуренцията - според този критерий се използват следните основни признаци за характеризиране на пазарите: 1.индивидуализиране на продукта;2.брой на конкурентите на съответния пазар;3.големина на фирмите конкуренти;4.контрол върху цените. В зависимост от тези параметри основните характеристики на международните пазари са следните:1.брой на продавачите и степен на диференциация. Дали съществува един, няколко или много продавачи и дали продукта е хомогенен или силно диференциран. Тези характеристика определят типа индустриална структура. Първият тип е полипол- броя на участващите субекти е голям, наблюдава се висока степен на стандартизираност на фирмения продукт, цените се определят от търсенето и предлагането, затова се нар. пазар на свободната конкуренция. Олигопол- броя на участващите субекти е малък, преобладават малки и средни фирми. Монопол- броя на фирмите е малък 1,2, фирмите са големи, цените се определят от действието на монополния механизъм.2.Входни и ограничаващи мобилността бариери.- такива бариери са големи капиталови изисквания, лицензи и патентни изисквания, оскъдни местоположения или ограничена дистрибуция. Дори след като навлезе на даден пазар фирмата може да срещне ограничаващи мобилността бариери, когато се опита да достигне по-привлекателен пазарен сегмент.3.изходни и ограничаващи свиването бариери- тези бариери са законови или нормативни задължения към клиенти, кредитори и служители. Други изходни бариери са правителствени ограничения, ниска стойност на активите, висока степен на вертикална интеграция. Много фирми остават в една индустрия докато покрият своите разходи. Тяхното продължително присъствие на пазара намалява печалбите на всички останали. Компаниите които желаят да останат в отрасъла трябва да занижат изходните бариери за другите.4. структура на разходите- всеки отрасъл има определена структура на разходите, които определят по-голямата част от нейната стратегическа реализация. Фирмите трябва да отделят най-голямо внимание на своите най-големи разходи и да изграждат стратегии за намаляването им. 5. вертикална интеграция- в някои видове отрасли фирмите намират за изгодна интеграцията назад или напред в цикъла на производство. Вертикалната интеграция обикновено води до намалени разходи и до по-голям контрол върху потока на добавената стойност. Освен това тези фирми могат да съобразят своите цени и разходи в различни сегменти на бизнеса си с цел по-големи печалби в сектора, в който данъците са по-ниски.6. глобален достъп- някои отрасли са изключително ограничени пространствено, а други са глобални.

This entry was posted at 7:25 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the .

0 comments