Основни банкови операции.
Банковите операции могат да бъдат класифицирани по различни критерии, от които най – общия е по пазари на които се извършват те. Съобразно този критерии банковите операции биват:
• Операции на банките на кредитния пазар;
• Операции на банките на капиталовия пазар;
• Операции на банките на паричния пазар;
• Операции по банково платежно посредничество;
Поради което те се наричат още кредитни институции, чрез тези си операции на основата на общественото доверие и условие за лихва, гарантирана възвращаемост при поискване или на срок, банките акумулират депозитна маса, която продават на по – висока цена на кредитния пазар, под формата на предоставени дългосрочни и краткосрочни заеми и други операции с дългове. Операциите, чрез които банките акумулират депозитната си маса се наричат пасивни банкови операции или операции по капиталоснабдяване. Операциите, чрез които банките продават кредитния си ресурс (депозитна маса), се наричат активни банкови операции или операции по капиталопласмент. В тази си операционна дейност банките се стремят да печелят от разликата между лихвите по акумулирания и продадения кредитен ресурс. Банките попълват кредитния си ресурс са:
• Приемане на срочни и безсрочни депозити;
• Емисия на собствени облигации;
• Рефинансиране срещу залог на портфеил;
• Покупка на ресурс на медубанковия кредитен пазар;
• Средни местни заеми и остатъци по разплащателни, набирателни и специални сметки на физически и юридически лица, неплатени лихви по привлечени депозити;
• Лихви по предоставени заеми и начислени лихви по авоари на други банки;
Кредитния ресурс на централната държавна банка и БНБ се формира от паричната емисия, минималните задължителни резерви на търговските банки, получено външно финансиране, привлечени депозити от чуждестранни банки, средните местни заеми остатъци по разплащателни сметки на търговски банки, лихвите по предоставените заеми и по авоарите на националната банка при чуждестранни банки. Активните банкови операции чрез които се пласира депозитната маса могат да се релизират чрез следни сделки:
a) Предоставяне на дългосрочни и краткосрочни заеми;
b) Сконтиране на търговски ефекти;
c) Закупуване на лихвоносно ценни книжа и дългове;
d) Суапови операции;
e) Факторинг;
Чрез активните си банкови операции, паричните ресурси могат да се пренасочват към капиталовия и паричния пазар, както и да се движат в обратна посока, което зависи само от очакваната доходност и риск. На паричния пазар банките предприемат операции, с цел очаквани изменения в обменния курс (Саравски операции) или с цел осигуряване на налично паричните си операции т.е. касови операции. Емисионния монопол на БНБ предполага осъществяването на пускане и изтегляне на парична маса в обръщение, които операции се наричат емисионни.
На капиталовия пазар банките се проявяват в 3 роли:
• Като обект на инвестиция – банките извършват операции по акумулиране на собствения капитал, увеличаване и намаляване на собствения капитал;
• Като инвеститор – банките извършват операции по включване в управляващи и неуправляващи съдружия, ликвиране на управляващи и неуправляващи съдружия и спекулативни операции с капиталови ценни книжа;
• Като посредник в инвестиционния процес – банките срещу комисионна посредничат при инвестиции и спекулативни операции с акции, облигации и производни им финансови инструменти.
Практика на търговските банки е и доверителното управление на портфейли от финансови инвестиции, при тази си дейност те оптимизират чрез покупки и продажби структурата на управлявания портфейл с цел постигане на очаквана доходност при очакван риск.
При операциите при банково платежно посредничество, банките изпълняват по нареждане на свои клиенти безналични разплащания в рамките на националната банкова система както и международни такива. При тази си дейност те печелят веднъж от таксите за извършваните безналични преводи, втори път от таксите за управление и обслужване на разплащателни сметки и трети път от продажбата на кредитен ресурс, какъвто представляват средните местни заеми остатъци по разплащателните сметки на клиентите.
Често в бизнес партньорствата се налага да се използват гаранции от трети платежноспособни лица като такива най – често са търсени банките. Срещу издадените гаранции банките събират лижви, такси и комисионни, които са зависими от условията и риска по гаранциите. Тъй като при реализацията на една гаранция възниква неотменяемо задължение към заемодателя, има основание тези сделки да се разглеждат като извършване на кредитния пазар. Практиката на търговските банкки у нас и оказването на различни услуги (Пример: съхраняване на ценности, приемане на средства в нощни трезори, бизнес консултации, подготовка и реализации на инвестиционни проекти).
Отчита се тенденция на съчетаване на банковия бизнес със застрахователен, осигурителен, консултантски и други близки по сфера финансови услуги.
This entry was posted
at 6:11
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.
