Теория на Джон Стюърт Мил за пазара на труда.
На пазара на труда , също както и на пазара на благата , търсенето и предлагането обикновено са равни . Ако все пак между тях възникват разлики , то те бързо се отстраняват с помощта на изменението на работната заплата , представляваща цената на труда . С други думи , равновесието на този пазар се осигурява благодарение на гъвкавостта на заплатата , която се понижава при повишаване на работната сила ( търсенето и е зададено ) и се повишава при спадане на предлагането . Ако предлагането е фиксирана величина , то с растежа на търсенето на труд заплатата се увеличава , а с понижението на търсенето – спада .
Търсенето на работна сила в класическия модел се описва чрез т . нар . фонд работна заплата , основите на когото са били заложени още от Адам Смит и Дейвид Рикардо . В условията на капиталистическа икономика главен потребител на работна сила са предприемачите . Те организират производството , влагайки него необходимия капитал . Капиталът на всеки предприемач се дели на основен и оборотен . С оборотния капитал се купуват суровини и се наема работна сила. Предполага се , че частта разходи за труд от капитала на предприемача е постоянна величина ( при дадено равнище на техническия прогрес ) . По такъв начин търсенето на труд може да се изрази като отношение между капиталовите разходи и ставка на реалната работна заплата .
Предлагането на труд се описва като функция от фактическата реална заплата и „обичайното ниво на живот „ с помощта на концепцията на Дж. Ст . Мил . Колкото е по – висока реалната заплата , т. е. е по – голямо количеството блага , които могат да придобият със своята заплата трудещите се , толкова е по – голяма тяхната склонност за увеличаване на семейството . Това довежда до извода , че в свръх дълъг период числеността на населението и в частност работната сила се увеличава . Двата фактора „ обичайното ниво на живот „ – т . е . количеството и съставът на благата , необходими , за да може всеки работник да се чувства удовлетворен от своя живот оказват противоположно въздействие на предлагането на труд .
При неизменно обичайно ниво на живот спадането на реалната заплата по – ниско от това равнище води до сдържане на страстта за продължаване на рода на работниците . С други думи „ обичайното ниво на живот „ може да се разглежда като минимум , под който могат , но не искат да живеят . От друга страна с течение на времето обичайното ниво на живот може да се повиши поради появата на нови потребности при работниците .
Ако предлагането на работна сила расте , то на пазара на труда се образува излишък от работници , които започват да се конкурират между себе си за получаване на нови работни места , защото заплатата представлява единственият им източник за съществуване . Тази конкуренция води до това , че ставката на заплатата се снижава дотогава , когато всички безработни не бъдат наети . Ако става увеличение на капитала в икономиката , то на пазара на труда се образува излишно търсене на работна сила .
This entry was posted
at 6:03
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.
