Йерархични топологии
Тук мрежата се разделя на различни нива, като най-долното ниво служи за свързване на потребителските работни станции и сървъра, а по-горното ниво служи за обединяването на концентраторите от по-долното. Горното ниво се нарича опорна мрежа или гръбнак на мрежата [1]. Съществуват йерархични кръгове, звезди и йерархична съставна топология, която е комбинация от предните две.
Йерархична звезда- когато концентраторите се заменят с комутатори, мрежата се разделя на повече домейни на колизия.
Фиг. 1.8 Йерархична звезда
Опорна мрежа
Съществуват следните видове опорни мрежи според тяхната топология:
Последователна (верижна) опорна мрежа- подходяща е само за най-малките мрежи.
Фиг. 1.9 Последователна (верижна) опорна мрежа
Разпределена опорна мрежа- форма на йерархична топология, която може да бъде изградена чрез поставяне на опорния концентратор на централно място.
Фиг. 1.10 Разпределена опорна мрежа
Опорна мрежа от тип collapsed- вместо опорен концентратор се поставя маршрутизатор, като по този начин домейна се разделя на по-малки такива и се увеличава производителността на мрежата.
Фиг. 1.11 Опорна мрежа от тип collapsed
Методи достъп до средата LAN
Тъй като всички възли са свързани към мрежата по един и същи кабел, а честотната му лента е ограничена се налага използването на механизъм за контрол на достъпа на всеки отделен възел до мрежата[2]. Съществуват следните механизми за контрол на достъпа до средата:
• Съревнование
• Предаване на токен
• Приоритет при необходимост
• Комутиране
При достъпът базиран на съревнование общият брой устройства, съревноваващи се за честотната лента се нарича колизионен домейн. Този метод се използва от повечето Ethernet варианти, включително Ethernet II (DIX Ethernet); IEEE 802.3 10Mbps Ethernet (CSMA/CD); IEEE802.3 100Mbps Fast Ethernet; IEEE802.3z Gigabit Ethernet. При радиална и магистрална топология за контрол на достъпа се използва метода Carrier Sense Multiple Access with Collision Detect (CSMA/CD). Така в даден момент само един от възлите в колизионния домейн изпраща данни. Всеки възел непрекъснато прослушва кабелния сегмент. Когато възелът е готов да изпрати данни той проверява дали кабела е свободен. Ако е така изпраща пакета. Когато две станции направят това по едно и също време се получава колизия (сблъсък) на пакетите. Когато това се случи участващата станция започва CCEP (Collision Consensus Enforcement Procedure), при която се пукса JAM матрица (на задръстване) до всички работни станции в мрежата. Това продължава докато този сигнал достигне всички краища на този домейн на колизия, а ако той е много голям може да отнеме повече време. След като CCEP приключи единият от двата възела изпраща своите данни, ако изпращането е успешно и в него има още данни за изпращане процесът с прослушването започва отначало.Ако се получи колизия между повече от два възела те спират предаването за известно време, което всеки възел изчислява сам за себе си. Принципно това става като времетраенето на колизията се умножи по две. Колкото повече домейнът на колизия се увеличава, толкова повече нараства вероятността за колизия. При изграждането на мрежи базирани на този метод за достъп е целесъобразно заменянето на концентраторите с комутатори. По този начин всеки колизионен домейн се свежда до две точки- порта на NIC (Network Interface Adapter) и порта на комутатора.
Фиг. 1.12 Възникване на колизия
Метод на управляващия маркер [2]. Използва се при кръговите топологии например Token Ring и FDDI. При него празен пакет (token) обикаля цялата мрежа възел по възел. Когато някоя станция иска да изпрати данни прихваща празния пакет “зарежда” го с информация и го изпраща. След като стигне предназначението си пакета се копира, маркира се като получен и се пуска отново в мрежата, докато достигне възела, от който е тръгнал. Там пакета се прихваща и се пуска нов празен пакет. При FDDI технологията не е необходимо изчакването за потвърждаване. Там се използва механизъм за бързо освобождаване. В момента в който предаващият терминал зареди и пусне пакета той пуска и друг, незареден пакет, който може да се използва от другите станции.
При магистрална топология и топология звезда се използва логически ринг на базата на адресите на възлите. Всеки възел изпраща празния пакет на следващия възел по адрес. Този логически ринг се образува при първоначалното активиране на мрежата. При този метод всеки възел изпраща по един пакет данни и след това пуска празния пакет. По този начин се осигурява възможността всеки възел да изпрати данни.
Фиг. 1.13 Подаване на токен и подаване на токен с бързо освобождаване
Достъп на базата на приоритет при необходимост (DPAM) се използва от IEEE 802.12 VG-AnyLAN. Портовете на централния концентратор се обхождат, за да се провери дали на съответния порт има заявка за предаване, ако е така се проверява дали приоритетът на тази заявка е нормален или висок. Тези приоритети имат за цел да обслужат чувствителните към закъснение заявки преди останалите. На портовете, на които няма заявка за предаване или чакат да приемат се генерира сигнал свободно. Тези мрежи могат да имат диаметър до 1200м.
Хардуер
За пренасянето на информацията по мрежата не са достатъчни само кабела и мрежовата карта. Необходими са и устройства, които да усилват, и сегментират потока [3].
Повторител (repeater)- служи за усилване на сигнала и корегиране на формата му.
Фиг.1.14 Усилване на сигнала с помощта на повторител
Концентратор(Hub)- представлява много портов повторител. Макар и повторителят да помага за разширяването на мрежата, той също пречи на скоростта й, тъй като увеличава домейна на колизия и по този начин времето за излизане от колизия се увеличава. Поради тази причина при разширяването на мрежата се използва мост(bridge).
This entry was posted
at 12:10
and is filed under
Компютърни системи и технологии
. You can follow any responses to this entry through the
.