Мост(Bridge)- също както повторителя служи за свързване на сегменти от различни или еднакви преносни среди без да ги разделя на отделни мрежи. По този начин всички устройства се смятат, че са в една мрежа, въпреки че са сегментирани. Broadcast домейна се запазва. Мостът изпълнява следните функции:
• Дължината на мрежата става равна на двата отделни сегмента
• Двата сегмента са два отделни домейна на колизия.
Фиг. 1.15 Използване на bridge
Когато един възел изпрати пакет мостът проверява този пакет, ако възела, за който е предназначен пакета се намира в същия сегмент от който е изпратен мостът остава пасивен. Ако двата възела с в различни сегменти пакета се прехвърля в другия сегмент. Тази информация се извлича от протокола за предаване, като се проверява адреса на получателя. Мостът се самообучава като прихваща всеки пакет и записва адреса на подателя в таблица, в която асоциира този адрес с един от двата си порта. Тази таблица се нарича Bridge Address Table (BAT)
Фиг. 1.16. Адресна таблица на моста- Bridge Address Table(BAT)
Мостът трябва да пропуска всички broadcast пакети. С нарастването на броя на възлите и съответно на broadcast домейна тези пакети могат да доведат до значително забавяне на мрежата. Единственият изход от подобна ситуация е да се създаде друг broadcast домейн и част от възлите да се прехвърлят в него. Това става с помощта на маршрутизатор (router).
Комутатор (switch)- представлява много портов мост. В него се съхраняват MAC адресите съответстващи на всеки порт. Когато пакета постъпи през даден порт комутаторът знае точно на кой порт да изпрати този пакет, без да запълва другите портове. По този начин domain-а на колизия се свежда само до връзката между изпращащия и получателя.
Маршрутизатор (router)- Служи за обединяване на различни мрежи и препращане на пакетите по между им. Разликата между маршрутизатора и моста идва от адреса, от който извлича необходимата му информация. Мостът използва адреса от протокола за предаване на данни, за да определи предназначението на пакета. Маршрутизаторът използва адреса от мрежовия протокол. Разликата в двата адреса е, че този от мрежовия протокол е постоянен, докато този от протокола за предаване на данни не е, тъй като всеки път, когато пакета премине през маршрутизатор той се поставя в нова транспортна рамка. Чрез маршрутизатора е възможно отсяването на информацията, тъй като той проверява всеки пакет. Може да се зададе определена информация да се допуска или не до дадена част от мрежата.
OSI модел
Ще разгледаме накратко OSI модела, тъй като това ще ни бъде от полза за по-нататъшната работа. Неговата цел е да ни покаже как протича процеса на пренасяне на данни. След като бъде описан ще бъде възможно този процес да се сегментира на точно определени слоеве, които представляват естествено разделение в комуникационния процес като цяло. OSI моделът се състои от седем слоя. [1] Данните създадени от горните четири (мрежови) слоя се поставя в датаграми, които се слагат в рамки, а връзката между хостовете се осъществява в пътвите три (физически) слоя.
Фиг. 1.17 OSI модел
OSI моделът е известен като стандарт X.200 в света на ISO.
7 слой- всички приложни програми се включват в него, дори и тези които нямат нищо общо с комуникаците. Всяко приложение трябва да използва собствен протокол за връзка с протоколите от по-ниския слой Lower-Layer Protocols (LLPs). Тук се осъществява връзката между приложението и потребителя.
6 слой- начин на представяне на информацията на потребителя.
5 слой- обслужва обмена на данни между различните процеси. Проверява цялостта на информацията и уведомява приложението за процесите на комуникацията.
4 слой- обслужва транспортирането на информацията. Може да стане с физическа връзка или по датаграмен метод.
3 слой- предоставя услугите за доставка и адресиране, необходими за транспортирането на данните от хост до хост. Тук информацията се поставя в пакети съдържащи освен полезната и допълнителна информация необходима за транспортирането на пакета.
2 слой- контролира преноса на битове на протокола от горния слой (ULP) по преносната среда. Данните от ULP се поставя в транспортна рамка и след това се пренася.
1 слой- разглежа физическите, механическите и електрическите аспекти на преноса по дадената преносна среда.
TCP/IP- се справя еднакво добре както с LAN, така и с WAN и е подходящ за мрежи с всякакви размери. TCP/IP получава името си от най-широко използваните протоколи в групата- Transmission Control Protocol (TCP)[4][3]- протокол от 4 слой на OSI модела, осигуряващ предаване на данни чрез връзка и Internet Protocol (IP)- протокол от 3 слой, предоставящ датаграмни средства за доставка и адресиране.
IP се грижи за доставката на датаграмите, които от своя страна са “опаковани” в по-горния слой (ULP). Тези данни могат да бъдат TCP или UDP транспортни данни, или транспортния слой на някой друг протокол като AppleTalk или IPX. IP не се интересува каква информация пренася, той само пакетира данните в подходяща транспортна рамка и я изпраща на получателя, ако тя не стигне поради някаква причина ULP трябва да съобщи на изпращащия хост за това. Всички доставки на 3 слой зависят от 2 слой, поради тази причина е необходим механизъм, за превеждане на мрежовите адреси от 3 слой в транспортни адреси от 2 слой. Когато IP сглобява датаграма той взима адреса, предоставен от ULP, проверява дали има директна връзка с получателя, ако е така му праща датаграма, ако не го праща на съответния портал (gateway), който поема по-нататъшна отговорност за доставка на датаграма. Address Resolution Protocol (ARP) и Reverse Address Resolution Protocol (RARP) променят адресите на различните протколи от 2слой в 32 битови адреси, използвани от IP за идентификация на различните хостове в мрежата.
Табл. 1.2 Класификация на IP адресите:
Клас Първи три бита Брой хостове IP Адрес Маска
A 0xx 16 млн. 30.0.0.0 255.0.0.0
B 10x 64 хил. 30.18.0.0 255.255.0.0
C 110 254 30.18.15.0 255.255.255.0
В една мрежа от клас C да речем може да има 254 хоста , като 255ия служи за broadcast съобщенията, т.е. едно съобщение изпратено на 255и хост се получава от всички в мрежата. В редки случаи за тази цел се използва и нулевото IP. Важното е всички хостове в мрежата да са настроени по един и същи начин.
Табл. 1.3 Сравнение на OSI и TCP/IP модела
Описание на ниво от OSI модела Номер на нивото Еквивалентно ниво от TCP/IP модела
Приложно 7
Представително 6 Процес/приложение
Сесийно 5
Транспортно 4 Точка до точка
Мрежово 3 Интернет
Данни 2 Мрежови достъп
Физическо 1
Ниво процес/приложение- Осигурява протоколи за отдалечен достъп и споделяне на ресурси. Някои от протоколите, които се намират и работят на това ниво са Telnet, FTP, SMPT HTTP.
Ниво точка до точка- това ниво е слабо свързано със сесийното и транспортното ниво от OSI модела. То се състои от два протокола: TCP и UDP.
Transmission Control Protocol и User Datagram Protocol са транспортните протоколи от 4 слой. Тук се осигурява връзката между хостовете независимо дали тя е директна или виртуална. Изграждането на виртуалния път става при изпращането на всеки пакет. Подготвянето и изпращането на пакета съдържа следните процеси:
Потокът от данни постъпва в транспортни слой 4
Данните от ULP се поставя в транспортния пакет
Транспортния пакет се предава на мрежовото ниво
В мржовото ниво транспортния пакет се поставя в мрежовия пакет.
Мрежовия пакет се предава на каналния слой
В каналния слой се поставят флагове, подходящи за съответния протокол.
След като пакета пристигне своето предназначение процесите минават по обратния ред.
File Transfer Protocol- използва се за обмен на данни между кои да е два хоста.
Domain Name Service (DNS) - Трансформира IP адресите на хостовете, свързани в Интернет в разбираеми за човека имена. Използва дървовидна структура на имената, за да предостави йерархия на имената
This entry was posted
at 12:11
and is filed under
Компютърни системи и технологии
. You can follow any responses to this entry through the
.