ВЪВЕДЕНИЕ В СТРАТЕГИЧЕСКИЯ МАРКЕТИНГ.
Стратегическия маркетинг е част от стратегическото управление на фирмите. Изгражда се върху принципи, подходи и техники характерни за стратегическата теория.
Много автори твърдят, че прилагането им в много случаи е довело до желани или приемливи резултати. В не малко случаи прилагани стратегии са предизвиквали значителни загуби или пълни поражения. Това е причината да се смята, че стратегиите сами по себе си не гарантират успех.
Вероятността той да бъде постигнат е възможна само, ако стратегиите са правилно формулирани; ресурсно са осигурени; прилагат се умело като се отчитат влиянието на дългосрочни и ситуационни фактори.
Като правило тактиката, с която се постига определен успех е по-релефно очертана, вижда се от всеки, за разлика от стратегията, която е подготвил успеха. Причината затова е, че стратегията е по-широка, по-обхватна. Ориентирана е към по-дълъг период, спрямо който всяка оперативна задача има текущ характер.
Важно е да се има в превдив и това, че в стратегиите се отчита влиянието на множество фактори с различна степен на въздействие върху конкретната организация със сложно преплитане по между им, от което се формира съвкупното й въздействие.
В стопанската сфера понятието стратегия е пренесено от военната теория.
В съвременните условия стратегията се възприема като умение да се обединят индивидуални действия в обща система, с оглед целенасочено управление и постигане на определени резултати.
Във всяка стопанска организация това означава да се определи преди всичко на къде ще се стреми в средносрочен и дългосрочен аспект съответната организация. Това означава да се дефинират стратегически намерения. Това означава още да се посочи какво, в какви мащаби, в какво време и къде трябва да се намира, как да се използва, за да се постигне желаното състояние или проектираното развитие.
Важна характеристика на стратегията е, че тя е средство за промяна, в което не се съдържат само еднозначни решения.
Характеристиката за маркетинговите стратегии няма да бъде пълна, ако не се посочи, че разработването и осъществяването на дадена стратегии не е еднократно действие, а процес, при който се търси ефективно съчетаване на отделните елементи на конкретната фирма и средата, в която тя функционира.
При маркетинговите стратегии това са тези елемнти от структурата на конкретната организация, които с свързани с нейното пазарно присъствие, отнася се до нейния цялостен маркетингов инструментариум.
Трябва да се има в предвид, че в определени периоди решаваща роля могат да играят един или повече елементи от структурата на фирмата, а в други моменти това да бъдат други елементи. Проява на ограниченост би било да се акцентира само върху някои елементи без да се отчита влиянието на други, когато условията се променят.
При всяка страгия съществува и друга страна, спрямо която се проектира съответното действие и промяна на фирмата. Тази страна може да има сродна природа в икономиката и по-конкретно на пазара е точно така.
Често целта, която се поставя в съответните стратегии е стесняване дейността на конкурента, изместване, в определени случаи подчиняване или унищожаване на тази отсрещна страна наричана конкурент. В повечето случаи целта на маркетинговите стратегии е засилване на техните пазарни позиции спрямо конкретните контрагенти на съответната фирма, това са нейните доставчици и купувачи.
Във функциите на стратегията влиза и противодействието, т.е. подпомагането на фирмите да понасят удари, а също така да могат да функционират паралелно, без остро противопоставяне на други организации.
Особено характерно за стратегиите е, че в тях се предвиждат и алтернативни варианти за поведение. Според много автори, стратегиите са отговор на възникващи вън от фирмите заплахи и възможности. Чрез конкретните стратегии стопанските организации и фирми се стремят да преценят дали цялостното им състояние и техните силни страни позволяват да се запазят или да се разширят собствените им конкурентни предимства и пазарни позиции. Стратегията в случая е аналог на намиране на конкурентен тип поведение с оглед на това, всяка фирма трябва да анализира привлекателността на отрасъла, тенденциите в неговото развитие, рисковете и заплахите, които възникват за отрасъла като цяло и за неговите конкретни стопанства.
This entry was posted
at 6:17
and is filed under
Маркетинг
. You can follow any responses to this entry through the
.
