1. Информация, съобщение и данни
• ИНФОРМАЦИЯ
Информация е общо и фундаментално философско понятие (като материя и енергия), поради което не е възможно да се предложи точна дефиниция.
ФИЛОСОФСКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Общо свойство на материалните обекти да запазват следи от своето взаимодействие
с други обекти.
ИНТУИТИВНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Информацията може да се разглежда като отражение (в съзнанието на човека)
на специфични (реално съществуващи или теоретично възможни) свойства или отношения на обекти, процеси, явления, модели и други в природата и обществото.
Информация е и всеки критерий за избор измежду елементите на дадено множество,
т. е. всеки критерий, който позволява съкращаване на множеството, в което се търси отговор на поставен въпрос.
ЗАБЕЛЕЖКИ
Œ Информацията, независимо какво разбираме под това понятие, се формира в съзнанието като резултат от сетивните възприятия и мисловната дейност на човека.
� Възприемането чрез сетивата (слух, вкус, мирис, осезание и обоняние), осъзнаването и осмислянето (благодарение на мисловната дейност и натрупания опит), запаметяването (в кратковременната или дълготрайната памет) и предаването на информация (чрез представянето ù в различни форми) на други индивиди са информационни дейности, присъщи на човека
Ž Споменатите дейности не изчерпват списъка на възможните информационни дейности.
� Други важни дейности например са обменът, извличането, забравянето и преобразуването (в т. ч. пораждането, възстановяването и обобщаването) на информация.
� Информацията винаги има някакво абстрактно представяне („моделира се“ върху данни), което от своя страна се „проектира“ върху физически носител.
‘ Представянията на информацията винаги имат някакъв материален носител – физически процес, който се разпространява в пространството и времето, и подлежи на съхраняване.
’ Средствата за моделиране (представяне) на информацията са разнообразни – радиосигнали, звукове, графически знакове и др.
“ Физически носители са мозъчните неврони и хартията, акустичните и електромагнитните вълни, магнитните и оптическите (дълготрайни) памети и др.
” Информацията се представя чрез набор от неразложими елементи, които са в определени логически, времеви и пространствени отношения помежду си
• СЪОБЩЕНИЕ
Всяко представяне на информация върху физически носител, разглеждано като нейна форма за участие в информационните процеси, се нарича съобщение.
Съобщенията участват в информационните процеси под формата на текстове (редици от знакове) или на физически вълни (с определени характеристики).
В зависимост от начина на представяне на информацията в съобщенията се различават дискретни и непрекъснати съобщения
• ДАННИ
Когато съобщенията се състоят от низове, съставени от различими един от друг знакове, принадлежащи на предварително определено множество (наречено азбука), се казва, че информацията е представена дискретно. В този случай информацията има абстрактен носител, наречен данни.Важно е да се отбележи, че данните сами по себе си не са информация, а модел на информацията.Единствено хората могат да представят информацията под формата на данни и обратно – да извличат информация от данните, и то при условие, че знаят смисъла на последните
ЗАБЕЛЕЖКИ
Œ За носители на непрекъснатите (аналогови) представяния на информацията се използват различни
по своята природа физически вълни.
� Представянията на информацията се кодират с използване на отделни характеристики на носителите (амплитуда, честота и др.).
Ž От съобщения с непрекъснат характер могат да извличат информация не само хората, но и животни с мозък или наченки на такъв (ганглии) – бозайници, пчели.
� Само животните с психика, която поражда съзнание и разум (в различна степен), могат съзнателно да извличат необходимата им информация от физическите носители, и то при условие, че познават техния смисъл.
� Печатният текст има дискретен (цифров) характер, докато човешкият говор и изображенията имат непрекъснат (аналогов) характер.
‘ Информацията се материализира и привежда във формата на съобщение (предназначено за определена категория потребители) единствено от човек. При това, една и съща информация може да се представи чрез съобщения с различна структура и различно съдържание.
’ От друга страна, всяко съобщение е модел, който замества дадена информация (обект-оригинал) за определената категория потребители (хора или автомати) в някакво отношение и в известна степен.
“ Следователно съобщението създава в съзнанието или паметта на всеки потребител, за когото е предназначено, съответно отражение (обект-образ)
на първоначалната информация
” Съобщението отразява само някои характеристики и свойства на оригинала. Следователно, възстановяването на оригиналната информация по дадено съобщение (дейност, присъща само на хората) може да доведе до различни резултати.
• От едно и също съобщение възприемащите го субекти изличат различна информация в зависимост от техните знания, опит, емоционално състояние и т. н. В процеса на възстановяване на информацията от нейния физически модел (съобщението) хората използват различни „източници на сила“ – знания, опит, интуиция, асоциативно и логическо мислене и пр.
Чрез следващата рисунка ще бъдат представени двата процеса – извличане на съобщение от информация (оригинал) и възстановяване на информация (образ) по това съобщение.Нека отбележим, че възстановената по този начин информация само частично съвпада с оригиналната.
2. Информационни дейности и процеси
Информационните дейности – възприемане, осъзнаване (осмисляне), запаметяване, предаване и др., се моделират от информационни процеси. Сред тях основни са: събирането, обработването, съхраняването и разпространяването, защото всеки друг информационен процес може да се разглежда като тяхна композиция.
Съответствието между информационна дейност и нейния модел – информационен процес е:
възприемане – събиране
осъзнаване – обработване
запаметяване – съхраняване
предаване – разпространяване
• ВЪЗПРИЕМАНЕ (СЪБИРАНЕ)
Възприемането (събирането) на информация от околната среда е основна дейност на живите организми.То се заключава в локализиране (вкл. активно търсене, разпознаване и класифициране) на външни източници на информация, подбор (по определени критерии) на информацията, извличане (по сетивен и мисловен път, включително пораждане, систематизиране, обобщаване и описване) на информация и др.
• ЗАПАМЕТЯВАНЕ (СЪХРАНЯВАНЕ)
Запаметяването на информация е необходим елемент на всяка информационна дейност, защото осигурява възможност за „консервиране“ (временно или дълготрайно) на информацията и пренасянето ù по този начин във времето и пространството.
• ОСМИСЛЯНЕ (ОБРАБОТВАНЕ)
При осмислянето на информация от човек (или обработването на данни в КС)
от началната информация (или форма на представяне) се получава нова информация (или нова форма), различна от тази в началото.
За осигуряването на този информационен процес се налага постоянно съхраняване
на данни (например, за началната, крайната и междинните форми на нейните представяния).
• РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ (ПРЕДАВАНЕ)
Човешкото общество не може да съществува
и да се развива без разпространяване на информация между отделните индивиди.
Съвременната цивилизация все повече се идентифицира с т. нар. „информационно общество“, а разпространяването и получаването на информация под формата на съобщения с използването на глобални (световни) електронни комуникации става ежедневие.Обикновено, разпространяването на информация е целенасочено – към нуждаещи се, потенциални или заинтересовани, потребители. За да бъде възприета от съответния потребител, информацията предварително се привежда в подходяща за този потребител форма (съобщение).
3. Предмет на информатиката
Предмет на информатиката са информацията и информационните дейности (вкл. техните представяния и модели) в природата и обществото.
Информатиката изследва информацията от гледна точка на нейната структурираност, количествени характеристики, форми и начини на представяне.
Предмет на математиката са абстрактните модели на информацията и информационните дейности – съобщенията (данните) и информационните процеси.
Физическите модели на последните – низовете (редиците от знакове) и алгоритмите от своя страна са предмет на КОМПЮТЪРНАТА ИНФОРМАТИКА.
ВРЪЗКА МЕЖДУ ПРЕДМЕТА НА ИНФОРМАТИКАТА, НА МАТЕМАТИКАТА
И НА КОМПЮТЪРНАТА ИНФОРМАТИКА
• ЗАБЕЛЕЖКИ
Œ Информатиката се заражда в дълбока древност: създаването на писмеността например е в тясна връзка с намирането на удобни средства за съхраняване и разпространяване на информацията.
� Изобретяването на книгопечатането и развитието на средствата за масово осведомяване (вестници, радио, телевизия и др.) осигуриха нови възможности за разпространяване на информацията.
Ž В недалечното минало терминът „информатика“ се свързваше главно с дейността на организации като библиотеки, архиви, справочни бюра, статистически служби, пощи и др.
� Бурното развитие на информационната техника (изчислителна, в т. ч. компютърна, съобщителна, размножителна, регистрационна и др.) обогатява информатиката с по-съвършени технически средства.
� В последно време най-бързо се развиват тези клонове на информатиката, които са свързани с използването на създаденото в средата на миналия век ново техническо средство, наречено компютър.
‘ Миниатюризацията на компютрите и масовото им използване в различни човешки дейности донесоха на информатиката широка популярност и увеличиха нейните приложения.
’ В резултат от тази нараснала популярност често информатиката неправилно се възприема като наука за компютрите. Такъв неправилен подход прилича на възприемането на печатарската индустрия като писменост.
“ Прието е клонът на информатиката, който е свързан с използването на КС за обработка на данни, да се нарича компютърна информатика.
” В КИ се провеждат изследвания, свързани с теорията, методите и средствата за автоматизиране (с КС) на информационните процеси.
4. Измерване на информацията
При разпространяването на съобщения възниква и въпросът за количественото оценяване на информацията. В създадената от К. Шенон математическа теория на измерването на информация се предлага информацията да се оценява количествено в зависимост от това, доколко се намалява съществуващата (до получаването на съответното съобщение) неопределеност.
• ОСНОВНИ ЕДИНИЦИ МЕРКИ
Съгласно международната система за измерителни единици СИ, основната единица мярка за измерване на информацията се нарича бит (bit = BInary DigIT).
Един бит е мярка за количеството информация, съдържаща се в отговора
на въпрос, за който са възможни само два равновероятни отговора.
Друга основна единица за количество информация, съгласно СИ, е байтът (byte),
като 1 байт = 8 бита.
• ПРОИЗВОДНИ ЕДИНИЦИ
Производните единици са жаргон, макар че се използват известна част от стандартните представки (за кратност) на СИ.
1 КИЛОбит = 1024 бита = 210 бита;
1 МЕГАбит = 1024 килобита = 220 бита;
1 ГИГАбит = 1024 мегабита = 230 бита;
1 ТЕРАбит = 1024 гигабита = 240 бита;
1 КИЛОбайт = 1024 байта;
1 МЕГАбайт = 1 048 576 байта;
1 ГИГАбайт = 1 073 741 824 байта;
1 ТЕРАбайт = 1 099 511 627 776 байта
This entry was posted
at 11:41
and is filed under
Компютърни системи и технологии
. You can follow any responses to this entry through the
.