Предпоставките могат да бъдат обособени в три основни групи: технически, програмни, икономически
Техническите произтичат от нарастването на възможностите на изчислителната техника. Развитието на телекомуникационната техника, както и скоростта, капацитетът и надеждността на компютрите дават възможност за свързване на компютрите в мрежи, което от своя страна дава отражение върху развитието на инфо технологии. Това е от съществено значение за управлението поради неговата специфична особеност при териториалната отдалеченост на отделните обекти. От голямо значение е възможността за създаване на общи база данни. По този начин се рашваат редица проблеми, свързани с актуалността и достоверността на използваните данни, икономисва се жив труд при обработката на инфо, намаляват се грешките и изкривяването на инфо, създават се условия за по-висока организираност и технологична дисциплина. От компютри, конструирани на базата на електронни лампи/първо поколение/, през транзисторните технологии/второ поколение/, рс изградени на базата на интегрални схеми/трето поколение/, микропроцесорните технологии/четвърто поколение/ еволюцията стига до пето поколение. Характерно за развитието на компютрите от различните поколения са тяхната миниатюризация и увеличаването на бързодействието, капацитета на паметта и на външните запомнящи устройства, развитието на програмното осигуряване.
Създаването например на първия микрокомпютър през 1981г от АЙ БИ ЕМ е от съществено значение за управлението. Причината, е че микрокомпютрите са предназначени за еднолично използване от потребителите, а опарди особеностите на управляемите обекти в бизнеса често е необходимо обработката на инфо да се извършва на местата на нейното възникване и използване. Микрокомпютрите, които са вече част от живота ни са важна техническа предпоставка за автоматизация на управлението и за създаване на управленски информационни систми, главно поради следните предимства: - голям обем оперативна памет; - наличие на външни запомнящи устройства на твърд магнитен диск с голям капацитет; голям капацитет на външните запомнящи устройства на гъвкави сменяеми магнитни дискове, което прави капацитета на тази памет практически неограничен; - работата с машините лесно се усвоява от потребителите.
КИС са сравнително ново понятие. Важно е да се отбележи, че има предпоставки дза тяхното развитие, когато има възможност да се решават проблеми. Техниката трябва да работи там, където има проблеми. За създаването трябва да има възможност за работа, необходими са условия и поддръжка.
Програмни предпоставки
Кога говорим за програмни предпоставки? – програмни предпоставки имаме тогава, когато хората могат сами да решават проблемите си, без намесата на други лица. Програмонто осигуряване се развива паралелно с развитието на техническото осигуряване, при което в тази област също в исторически план съществуват поколения. За първото поколоние програмно осиг е характерно използването на машинен език, за второто – асемблерен език, а за третото – усъвършенствани езици от високо ниво, т.нар. алгоритмични езици. За четвъртото поколение се разработват общи проблемно ориентирани програми, предназначени за широк кръг от потребители. Разработват се програмни продукти, наречени пакети приложни програми ППП. Те са пазарно ориентирани и се разпространяват независимо от компютрите. Под програмен продукт – комплекс от взаимосвързани програми, изпълняващи функции, свързани с обработката на данни или за решаване на определен клас задачи. Програмните предпоставки преминават и през прилагането на машинния език/перфокартите/, структурните езици /смесени – 0 и 1 и човешки думи/ и стигнем до използването в днешно време на софтуера. В зависимост от своето функционално предназначение и ролята на отделните програми в процеса на обработка на инфо, то програмното осигуряване се дели на базово и приложно. Базовото включва – операционните системи, програмните системи за създаване на потребителски програми, мрежовото програмно осигуряване и програмното осигуряване на бази от данни. Операционните системи са еднозначни и еднопотребителски, многозадачни и еднопотребителски и многозадачни и многопотребителски. Например MS DOS е еднозадачна и еднопотребителска, MS WINDOWS – еднопотребителска и многозадачна, NOVELL NETWARE – многопотребителска и еднозадачна, а UNIX – многозадачна и многопотребителска. Приложното програмно осигуряване включва многофункционални пролижни програмни продукти и програмни пакети за конкретни приложения. Многофункционалните програмни продукти се използват за текстообработка, за оптимизиране, за графично изобразяване на инфо в бизнеса – това са прогр продукти за създаване на първични документи, записи и файлове. Програмните пакети са свързани със създаването на инфо-справочни системи, на системи за обучение, за автоматизация на проектирането и на бизнес – административни системи. Може ППП да се използват за решаване на различни икономически задачи в управлението на обекта от различни отрасли и сфери.
Икономически предпоставки
При тях се разглеждат възможните алтернативи днес, и се прави съпоставка с „вчера”. КИС имат поне една алтернатива и това е ръчната обработка. Идеята е, че това което ние правим е не по-скъпата алтернатива от всичко друго. Логично ик предпоставки ще са свързани с цените на рс-тата, са наличието на конкуренция между фирмите, които осъществяват разработване на управленски инфо системи. Тенденцията да се намалят цените в световен мащаб на микро компютрите, при увеличаване на технико-експлоатационните им възможности. Трябва да се има предвид и че посочената конкуренция е условие за непрекъснато усъвършенстване на проектните и програмните решения при поевтиняване на разработването и внедряването на УИС и на извършването на инфо услуги.
ПРИНЦИПИ
Необходимато е да се отбележи, че прилагането на принципите зависи от специфичните структури и особеностите на управлението в различните обекти. Ето защо независимо, че принципите имат общовалиден характер, проявлението им зависи ото конкретните условия и решаваните задачи.
Принцип на активното участие на потребителите в създаването и експлоатацията на УИС. Налага се в резултат от развитието на микрокомпютрите и бързото разширяване на приложението им при инфо осигуряване на управлението на различни сфери и дейности. Във връзка с това могат да бъдат обособени следните принципи:
Принцип на системния подход – системата се разглежда във взаимна връзка, като се отчита сложността на управляемия обект и спецификата на неговото управление. Отделните елементи на тази система не могат дасе разглеждат изолирано един от друг, а на основата на системния подхо е необх да се изучава взаимодействието на тези елементи. При прилагането му се отчита различната степен на неопределеност в поведението на отделните елементи. При разработването на отд елементи на УИС е необх отчитането на техните връзки и взаимодействиея – условие количеството предоставена инфо да отг на действителните мениджърски потребности.
Принцип за развитие – създаването на УИС не е необх и може дасе осщъстви с еднократен акт като цялостна система. Началото се поставя с прилагането на готови програмни продукти за решаване на отделни задачи, свързани с извършването на трудоемки изчислителни операции, като постепенно внедряваните задачи се увеличават, за да се стигне напр до създаването на рс анализи и разработване на стратегия за развитие на производството.
Принцип за адаптивност – изисква при проектирането на самата система да се осигури възможност за лесно приспособяване при промени в самия обект и в околната среда. Отнася се преди всичко до промени, свързани с вида на фирмата и нейната основна дейност, структурата на производството, големината на фирмата. Този принцип е едно от най-важните условия за нормално функциониране на УИС. Трябва да се осиг адаптивност и по отношение на връзките с ок среда и това се отнася най-вече за банките и дан система. Принципът има пряко отношение към софтуера и хардуера, като непрекъснатото усъвършенстване на тези два елемента на УИС налага при нейното проектиране да се осигури възможност за адаптивност.
Принцип за автономност – необх е да се прилага не толкова по отношение на отделни задачи, колкото на един взаимосвързан комплекс от задачи. Автономността се определя от принципната възможност за разчленяване на системата на подсистеми и тяхното обособяване. Под подсистема се разбира – отделената по опр признак част от системата, която на свой ред може да се разглежда като система. За декомпозирането на УИС на подсистеми се прилагат функционален, предметен или организационен принцип. При функционалния се използват подсистеми в съответствие с изпълняваните управл функции, при предметния принцип – подсистемите се обособяват на основата на необходимостта от нифо за управление на материалните обекти, прилагането на организационен принцип налага да се използват съществуващите организац-управл звена. Може да се използва смесен принцип – от двете системи.
Принцип на оптималност – налага използването на икономически критерии за обосноваване на вариантите на решения. Варианти на решения съществуват при организацията на обработка на инфо и техническо осигуряване, при инфо технология с използването на различни ППП. Осн показатели при избор на вариант трябва да бъдат икономически.
Принцип за единната инфо база – осигуряване на еднократно регистриране на първичните данни и тяхното многократно използване за решаване на различни задачи. Формираната единна инфо база в паметта на рс се използва при инфо обслужване на изпълнението на различни управленски дейности, като осигурява интеграция и съпоставимост на вземаните решения. От ик гл т използването на единна инфо база позволява дасе повиши качестовто на стретегическия, тактическия и оперативен мениджмънт, да се осиг достоверна инфо за анализ и контрол и дасе ползват рационално производствените ресурси. От гл т на технологията на обработка на инфо прилагането на единна база позволява да се увеличи обменът на инфо в рс като се използва мах достоверна инфо. Данните подлежат на непрекъснато актуализиране.
Принцип на участието на потребителите в създаването на УИС – осн предпоставка е, че крайният потребител владее задълбочено възможностите на системата за взимане на решения и на тази основа разработва приложения. Доколко потребителите в отделните обекти могат да се вкл в създаването и развитието на УИС – това зависи от тяхната квалификация и качествата на персонала.
Принцип за задължителна експериментална проверка на УИС – зад условие след тестването на програмите и приемането на проектните решеня са експериментирането с реални данни и оценката на възможностите за функциониране на системата. Това се прави преди реалната експлоатация, т к в противен случай може да доведе до грешки по време насамата работа. Принципът има пряко отношение към съдържанието на отделните фази на изграждане на УИС и трябва да намери практическо изражение в предвиждането на дейности, осиг експериментална проверка.
This entry was posted
at 11:59
and is filed under
Компютърни системи и технологии
. You can follow any responses to this entry through the
.