ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ
лекции: доц. Георги Бойчев
упражнения: ас. Надежда Ангелова
Представяне на информацията в компютъра.
Най-важната част на компютъра е процесорът, той задвижва всичко.
1. Понятия за информация:
Думата информация произлиза от латинската дума “informacio”, която означава разяснение, осведоменост. В широкия смисъл на думата под информация разбираме отражение на заобикалящия ни свят. В тесния смисъл на думата се разбира познание и сведения за света, които се използват от човека или човечеството при взаимодействието му с него. При компютърните системи, а и при човека често се използва т.н. “дискретна информация”. Това е такава информация, която се представя чрез краен набор от символи с произволен характер. Това могат да бъдат букви, символи, звуци, някои специфични знаци и др. Наборът от символи, чрез който се представя определен набор от информация се нарича азбука, а символите, които участват в нея се наричат букви. Примери: българска азбука, английска азбука, цифрите от 0 до 9 и др. Поредицата от знаци от една азбука се нарича дума или съобщение. Наименованието дискретна се заменя с цифров. Има и друг вид информация, която се нарича обикновено аналогова, може да се нарича и непрекъсната. Звуковата и зрителната информация са видове непрекъсната информация. Компютрите работят основно с дискретна информация.
2. Понятие за кодиране:
Действието, при което на всяка буква от едно съобщение на дадена азбука се съпоставят буква или съчетание от букви от друга азбука се нарича кодиране, а самото съответствие се нарича код. Кодовете се задават чрез таблици (в едната колона стоят буквите от едната азбука, в другата колона – буквите на другата азбука). При компютърните системи се използва т.н. двоично кодиране. Основните символи, които се използват са 0 и 1. Това са цифри от т.н. двоична бройна система. За кодирането на текстова информация в компютърните системи се използва т.н. аскин-код (ASCII – американски стандартен код за обмяна на информация). При този код на всяка буква от английския, цифра или специален знак се съпоставя съчетание от 8 двоични цифри. По този начин могат да се формират най-много 256 символа. Във всяка държава може да се използва модификация на аскин-кода, чрез която се кодират буквите от официалния език на страната, тоест към английския език се добавя езикът на съответната държава. През последните години се използва още един код за кодиране – уникод (UNICODE – съкращение от универсален код). Чрез него могат да се кодират всички букви от официалните езици в света. Съществуват различни версии. Една от популярните е тази, при която на всяка буква, цифра или специален знак се съпоставя съчетание от 16 двоични цифри. По този начин могат се формират най-много 256 символа. 0 и 1 се реализират по различен начин в различните среди.
3. Мерни единици за информация:
Количеството или обемът на обработвана, съхранявана или пренасяна информация се измерва в брой двоични цифри, чрез които тя се представя или кодира. Вместо мерната единица двоична цифра се използва понятието bit (b). Bit идва от съчетанието binary digit (двоична цифра). ASCII е 8-битов, а популярната версия на UNICODE е 16-битова. Тъй като тази мерна единица е малка се използват по-големи:
1 byte (B) = 8b; 1 megabyte (MB) = 1024B; 1 gigabyte (GB) = 1024MB; 1 terabyte (TB) = 1024GB. Има и други мерни единици като например за измерване на скоростта на пренос на информацията – kbs. При архивиращите програми също има кодиране, но там целта е обемът на файла да се намали, тоест да се съхранява по-малко количество информация и като се декодира архивът, да се възстанови файлът в предишния си размер.
Устройство на компютър.
1. Някои исторически бележки:
Развитието на икономическата сфера води до развитие на изчислителната дейност и това от своя страна води до развитие на компютърната дейност. Първият действащ компютър е пуснат в експлоатация през 1946г. – ENIAC. Двама от участниците по проекта на ENIAC са посетили Джон Атанасов, преди 1946г., който е имал идея за създаване на АВС (Atanasov BG Computer), във връзка с магистратура. Чак през 1972г. съдът признава първенството на идеите на Джон Атанасов. Идеите за това как да изглежда компютърът са на Чарлз Бабич, тоест дядото на компютрите е Чарлз Бабич, а бащата е Джон Атанасов. В България през 1963-1965г. се създава компютър, наречен Витоша, в института по математика към БАН, от академик Любомир Илиев, който дори не е бил специалист в тази област. През 1971-1972г. започва серийно производство на изчислителни машини ЗИТ 151 по лиценз на японска фирма. По същото време в България се създават териториалните изчислителни центрове по американски образец. Някъде 1974-1975г. започва серийното производство на изчислителни машини от т.н. единна линия (ЕС-машини). Произвеждат ги ГДР, Русия, Полша, Унгария, България и др. Тези машини са копирани от машини на IBM. Серийното производство на микрокомпютри (pc) започва през 1975г. ALTAIR. По същото време се създава Microsoft. Бил Гейтс е основател наред с още един или двама. Те създават софтуер за тези компютри. По това време 1975-1976г. се създава и фирмата Apple, които създават едноименния компютър Apple. Създават и т.н. технология “всичко на една платка”. Някъде 1979г. Apple са лидери по производство на микрокомпютри. Залагали са на по-ниските цени. В България започва серийното производство на Правец-82. През 1981г. IBM пуска в серийно производство микрокомпютрите IBM PC. Като постепенно се появяват PC/XT и PC/AT. IBM позволяват на много фирми да поставят периферни устройства IBM-съвместими. В България 1985-1986г. започва серийно производство на Правец-16. След 1989г. в България вече не се произвеждат компютри, започва вноса им.
2. Характерни особености:
Компютърът е автоматична машина с програмно управление, която се използва за обработване, съхраняване и пренос на информация.
програмно управление – повечето процеси, които протичат в компютърната система са в резултат на изпълнение на т.н. машини-програми. това програмно управление води до автоматичното обработване на информация. Машинните програми се кодират с 0 и 1.
дискретност – тя се изразява първо във факта, че се обработва дискретна информация (цифрова) и вторият факт е този, че повечето процеси са дискретни, състоят се от ясно разграничени действия.
универсалност и др.
3. Обща схема на компютъра:
Това е едно условно деление. Така си го е представял Бабич. Първият блок се състои от устройства за въвеждане на информация (клавиатура, мишка, дискови устройства, скенер, микрофон, уебкамера и други). Вторият блок се състои от две отделни части – процесор (централен процесор) и вътрешна памет (паметта на компютъра). Чрез процесора се обработва информация и се управлява компютърната система, а в паметта се съхраняват програми и данни. Третият блок се състои от устройства за извеждане на информация (монитор, принтер, дискови устройства и други). Устройствата от първи и трети блок се наричат входно-изходни устройства или още периферни устройства. Преносът на информация в компютърната система основно се осъществява чрез т.н. магистрали (шини или още BUS). Магистралата представлява един плосък многожичен кабел като всеки проводник е изолиран един от друг. Колкото по-висока е магистралата, толкова повече информация ще се пренася за единица време. За всяка магистрала има т.н. тактова честота. Най-широката и бърза магистрала се намира между процесора и вътрешната памет. При съвременните компютри е 64-битова, тоест 64 проводника (USB - универсална серийна шина, пренася информация само по два проводника). Основните шини се намират в т.н. дънна платка (дъно или още MB). Върху нея са разположени процесорът, вътрешната памет и други важни части на компютъра. Към нея има слотове, към които се добавят допълнителни платки, т.н. интерфейсни слотове. Дънната платка е многослойна. Дънната платка заедно с един захранващ блок (захранване) се намира в кутията на компютъра. Тези, които се използват стандартно се наричат toward. В кутията има и вентилатори, тук се намира харддиска и др.
4. Памет:
Паметта служи за съхранение за машинни програми и данни. Паметта се състои от множество елементи, всеки от които в даден момент се намират в едно от две ясно разграничени състояния. Едното се означава с 0, другото с 1. Следователно всеки елемент съхранява 1 бит информация, заради това елементите се наричат битове. Всеки 8 бита са обединени и образуват клетка от паметта. Следователно всяка клетка съхранява 8 бита или 1 байт. Поради тази причина се наричат байтове. Всеки байт от паметта си има собствен адрес. Адресът служи да се открие байта, съхрани информация. Най-малкото количество, което може да бъде прочетено или записано, е един байт. Основните операции, които основно могат да се осъществяват с паметта на компютъра са четене и записване. Върху старата информация се записва новата. Видове памет:
постоянна памет /ROM/ – от нея може само да се чете информация. В нея се съхраняват някои програми, без които е немислимо нормалната работа на компютъра. Преди монтажа на дънната платка в кутията тази информация я има. В нея се разполага т.н. BIOS (базова входно-изходна система). Наименованието ROM идва от това, че само може да се чете информация. Тя е малка по обем, измерва се в KB. Директно се монтирана върху дънната платка.
оперативна памет /RAM/ - или още памет със свободен достъп. От нея може да се чете и записва информация. Тук се разполагат програмите на операционната система, така и програмите на потребителя, които използва или ще използва. Когато не достига RAM започва да се използва част от харддиска за оперативна памет и работата на компютъра се забавя. С изключването на захранването нейното съдържание се изтрива. Тя е на модули, може да се увеличава и намалява ~512MB. Модулите са направени така, че са кратни на 64 или 24.
C-MOD – намира се на дънната платка и се поддържа от батерия. Поддържа се информация за основните параметри и конфигурации по компютъра, информацията се зарежда в BIOS.
5. Процесор /CPU/:
Още се нарича централен процесор. Чрез него се обработва информация и се управлява компютърната система. Неговата работа се управлява от машинните програми. Дори и при отваряне на кутията той не може да се види. Върху него има радиатор и вентилатор. Най-важната част на процесора е устройството за управляване. Аритметично-логическото устройство е вторият елемент – именно тук се съхраняват най-различни програми (микропрограми) свързани с осъществяване на аритметични функции. Третата част е т.н. регистрова част, която се използва непрекъснато от процесора. Последната част касаеща потребителя е кеш-паметта. Тази памет е вградена в процесора и служи да ускорява работата на компютърната система. Препоръчителният обем на кеш-паметта е 256КВ до 512КВ. Една от важните характеристики на процесора е неговата тактова честота, това е свързано със скоростта на работа на процесора. На всеки такт се изпълнява нещо. Оптималното в момента е 3GHz-4GHz. Два са основните производителя - INTEL и AMD. Първият процесор е създаден 1970г. в фирмата INTEL. Създали са го за калкулация. AMD е създадена от служители на INTEL. Неговата битовост – има 32 битови процесори и сега 64-битови процесори. Това означава, че на един такт може да се обработи 64-бита информация.
Периферни устройства.
1. Понятие за интерфейс:
Под интерфейс разбираме съвкупност от апаратни средства и/или машинни програми, чрез която се осъществява взаимодействието между две части на компютърната система. Към апаратните средства може да причислим контролерите, адаптери, най-различни разширителни карти, кабели и т.н. Обикновено програмите се наричат драйвери или драйверни програми. Драйверните програми, които са по стандартизирани се намират в BIOS.
2. Клавиатура:
Служи за въвеждане на текстова информация и частично управление на компютърната система.
3. Мишка:
Представлява входно устройство и е част от графичния потребителски интерфейс, който е особеност на WIN XP, MAC, LINUX и т.н. операционни системи. Популярни в последно време са оптичните мишки.
4. Дискови устройства:
Дисковите устройства са основно два вида – с магнитен носител на информацията и с оптичен носител на информацията. Вторите се наричат още оптични устройства. Единствено харддискът е със сменяем носител, всички останали със несменяем.
флопи дисково устройство /FDD/ - технически носител е дискетата. Вътре в нея има магнитен диск във кръгова форма. Информацията се чете или записва с помощта на две глави, които се допират до гъвкавия технически носител. Това може да доведе до износване. Информацията се съхранява във вид на концентрични окръжности, наречени писти (пътечки). Всяка писта е разпределена в т.н. сектори като между всеки два сектора има известно разстояние. Количеството на съхраняваната информация във всеки сектор е 512В. При харддиска е по същия начин. Общият обем на съхраняваната информация на 1 FDD е 1,44MB.
твърд диск /HDD/ - при него един или няколко диска или плочи са прикрепени неподвижно върху една ос. Не са гъвкави като FDD. По този начин се образува т.н. дисков пакет. С помощта на оста диска се завърта с определена скорост. Популярната скорост е 54000 или 72000 оборота на минута (72000 rpm). Информацията се чете или записва с помощта на няколко глави, които не се допират до повърхността на дисковете. Информацията се съхранява на вид на концентрични окръжности, наречени писти и на всяка писта има определен брой сектори. Дисковият пакет е изолиран от външната среда чрез метална кутия. Именно, че главите не се допират до дисковете и че е в метална кутия HDD има по-голям живот от FDD. Върху него се съхраняват програмите на операционната система и програмите на потребителя. Препоръчителният обем е 80GB-160GB. Може да бъдат един до два. Без твърд диск не може да се зареди операционната система и компютърът не работи. Колкото по-безшумен е по-скъп.
оптични устройства – при тях информацията се чете или записва с помощта на лазер или оптична система. Техническият носител се нарича компактдиск. Историческо първо възниква CD-ROM. Това е само входно устройство, чрез него може само да се чете информация. Количеството на съхраняваната информация е 700 МB по стандарт. Информацията се съхранява на вид на една спирала. Тук записът започва отвътре навън за разлика от дискетите, където е отвън навътре. Следващото устройство е CD записвачката. То е входно-изходно устройство. Може да се чете и записва информация. При него могат да се ползват два технически носителя – CD-R и CD-RW. Капацитетите и на двата носителя е 700MB по стандарт. Първият CD-R служи за еднократни записи. Това може да стане на няколко пъти. При CD-RW може да се записва информация, да се чете, изтрива и т.н., тоест са за многократен запис. За записването се използват определени програми (например: Nero Burning ROM). Препоръчва се когато се използва CD-R записът да е наведнъж, иначе се хаби много място ако се записва на парчета. DVD-ROM е входно устройство. Може да се чете информация от обикновени компактдискове или двд компакт дискове. Това устройство има самостоятелен живот, т.н. DVD player. DVD записвачката е входно устройство като технически носители, които се използват освен стандартните са и DVD-R, DVD+R, DVD-RW и DVD+RW. Първите два носителя са за еднократен запис, а вторите за многократен запис. Обемът на съхраняваната информация е 4,7GB. Има и двуслойни, които са по 8,5GB. Съществуват и двустранни. Диаметърът е 5,25 инча. Всички дискови устройства имат характерни параметри. Един от най-важните са скоростта на четене на информацията, измерва се в х (например: CD-R, 52x) и скоростта на запис. На самите устройства е показано на каква скорост могат да се четат и на каква скорост да се записват. Винаги се записва на най-ниската скорост, за да не възникне проблем с четенето после.
USB памет – нарича се още преносима памет или флаш памет.
5. Монитор:
Служи за извеждане на тестова или графична информация. Изображението е изградено от точки, наречени пиксели. Във връзка с броя на пикселите, които могат да бъдат изобразени се говори за разделна способност на монитора – 1024х768 pixel стандарт. Интерфейсът на монитора с дънната платка се осъществява чрез видеокарта (графична карта) и интерфейсен кабел. Видеоплатката може да бъде вградена в дънната платка. Върху видеокартата има монтирана памет, наречена видеопамет от вида RAM – от 256 до 512MB стандарт. Видове монитори:
CRT – монитори с кинескоп или в буквален превод електронна лъчева тръба. С по-вредно излъчване са от другия вид, но с добро качество на изображението.
LCD/TVT – монитори с течни кристали или още плоски монитори. По-безвредни са от CRT мониторите, по-малко енергия изразходват. Един от важните параметри на монитора е диаметърът, който се измерва с инчове. При LCD мониторите е 15 инча стандарт. При тях може да възникне проблем, свързан с появата на т.н. дефектни точки – по стандарт до 6 точки, които могат постоянно да светят или обратното въобще да не светят. Има и монитори, които са и входни устройства, те се наричат touch скрийнове.
6. Принтер:
Служи за отпечатване на текстова или графична информация обикновено върху хартия. Изображението е изобразено с помощта на точки. Във връзка с броя на точките, които могат да се поберат на 1 инч се определя разпределителната способност. Срещат се 600х600dpi, а при някои отива към 1200dpi. Колкото повече точки се изобразяват толкова повече изображението е по-добро. Има два вида принтери – черно-бели (моно принтери или още монохромни принтери) и цветни. Интерфейсът се осъществява чрез интерфейсен кабел и драйверни програми:
матрични (иглени) принтери – точките се получават с игли разположени в принтерната глава и мастилена глава. Повечето от тях са черно-бели. Информацията може се отпечатва върху т.н. отпечатна хартия и т.н. безконечна хартия. Има двама трима производители, тъй като не са популярни.
мастилно-струйни принтери – точките се получават като “се изстрелва” мастило от гилзите. Всички са цветни и с висока разделителна способност. При цветните има четири основни цвята – синьо, червено, жълто и черно. Обикновено изображението се извежда на копирна форматна хартия. Не са най-евтините принтери от страна на консумативи. Най-честият проблем при тях е, че лесно се запушват гилзите.
лазерни принтери – изображението се получава чрез лазерен лъч и тонер. Има черно-бели и цветни. Извежда се на форматна хартия изображението. При цветните има четири основни цвята – синьо, червено, жълто и черно.
термични принтери – изображението се получава чрез нагряване на типизирана хартия. Те са безшумни, извеждат касови бележки и фактури.
7. Скенер:
Входно устройство, което служи за копиране както на текстова информация, така и на графична. Популярните скенери са настолните и цветните. При тях също има разрешаваща способност.
8. Мултимедийни устройства:
Тук се отнасят също монитор и дисковите устройства. Може споменем средните периферни устройства също като микрофон, слушалки и тонколони, мултимедиен проектор (мултимедиен прожектор). Служи за извеждане на информация за проектиране на екран. Използва се обикновено за презентации и т.н. Тук може причислим и цифровия фотоапарат или камера, цифрова видеокамера.
9. Web camera:
Може да бъде причислена към мултимедийните устройства. Използва се за снимане на видеоизображение и се ползва обикновено в интернет. Има най-различни камери – с микрофон, с фокусиране, със следене на обекта и т.н.
10. TV платка:
Служи за приемане на телевизионно приемане – включва се кабелът или антената. Чрез тази платка може да се наблюдават ТВ програми, има си дистанционно устройство. Може да се слуша FH радио.
11. Game устройства:
Това са устройства свързани с игрите. Те са няколко, понякога са комбинирани – джойстик, кормило с педали и гейм пат. Повечето игри се играят обаче с клавиатура.
12. Плотер:
Служи за извеждане или отпечатване на чертежи. Принципът на извеждане е на принципът на мастилно-струйните или лазерните принтери. Чертежите се извеждат на формат А4 или А0. Има най-различни плотери като например режещи плотери. Те са по-специализирани устройства.
13. Модем:
Използва се основно за връзка с интернет доставчик и от там с глобалната интернет мрежа. Няколко компютъра, които се намират в близост могат да се свържат помежду си с помощта на кабел, платки и подходящ софтуер. По този начин се образува т.н. локална мрежа. Платки се наричат LAN cards. При локалната мрежа стандартно има един главен компютър наречен сървър, а останалите свързани с него се наричат работни станции. Целите, които се постигат чрез локалната мрежа са:
обмен на информацията между отделните компютри;
съвместно ползване на скъпоструващи периферни устройства;
съвместно ползване на база от данни;
съвместно ползване на интернет услуги.
Операционни системи. Въведение в DOS.
(DOS – дискова операционна система)
1. Понятие за операционна система:
По програмен продукт се разбира професионално създадена програма снабдена с документация и предназначена за ползване от широк кръг потребители независимо от нейните създатели. Обикновено документацията или е в самата програма или на инсталационния диск. Съвкупността от програмни продукти предназначени за ползване от даден тип компютър се нарича програмно осигуряване. Софтуерът се състои от всички програми създадени за даден тип компютър. Част от програмното осигуряване се нарича операционна система /ОС/. ОС е съвкупност от програмни продукти. С ОС надеждно и удобно се използват апаратните устройства на компютъра. Тя е посредника между потребителя и хардуера. Има най-различни ОС – за apple има специална ОС, за съвместимите с IBM популярните са windows и linux.
2. Функции на ОС:
създаване, поддържане и управление на файловата система;
управление на оперативната памет;
управление на изпълнението на програмите;
управление на периферните устройства;
обработване на грешки възникнали по време на изпълнение на програми;
обмен на информация между отделните програми;
и др.
3. Въведение в DOS:
исторически бележки - първата версия е създадена 1981-1982г. от Microsoft. До 1995-1996г. се развива тази ОС, появява се версия 6-22, която е последна. Има създадени други подобни на нея системи от други фирми, но само тя е останала. Може да се работи с нея под Microsoft.
файлова система – под файл разбираме наименована съвкупност от взаимно свързани данни (например данните за студентите от специалност SD, III курс). Всеки файл под DOS, който се съхранява или може да се съхранява върху диск или дискета има име състоящо се от име, точка и разширение. Основното име в DOS съдържа от 1 до 8 символа като задължително започва с буква и то препоръчително на латиница, може да съдържа букви, цифри и някои специални знаци. Разширението се състои от 1 до 3 символа. Обикновено чрез разширението файловете могат да се обединяват по определен признак. Малките и големите букви не се различават (например SD3CURS.DAN и sd3curs.dan). Под WINDOWS общата дължина на основното име и разширението не трябва да надхвърля 255 символа. За разширението на файловете обикновено се грижат приложенията, които ги създават. Може да се използват букви от кирилицата, празни символи. По разширението в WINDOWS файловете се асоциират към определени приложения. Всеки диск, с който се работи под DOS или WINDOWS притежава един главен или основен каталог, директория или справочник. Той се състои от елементи, дължината на всеки един от тях е 32B. Във всеки елемент може да се съхранява информация за файл, който се съхранява на диск. Информацията е следната име на файла (11B), дата и час на последната промяна на файла, FAT 32, FAT 16 и друга полезна информация. Под WINDOWS се използват няколко последователни елемента. Има възможност няколко файла да се обединяват по някакъв признак в директориите. Всяка директория притежава име, което се образува по общите правила за образуване на имената на файловете като не се препоръчва използването на разширение. На директориите от DOS в WINDOWS съответстват папките. В главната директория на всеки диск може да се съдържа освен информация за файловете, които съдържа, но и информация за директориите, които са подчинени на нея, наричат се още поддиректории. От своя страна всяка поддиректория може да обединява информация освен за файлове и директории подчинени на нея и т.н. Главната директория в DOS няма име. В WINDOWS на главната директория от DOS съответстват драйверните устройства. По този начин се изгражда т.н. дървовидна структура на файловата система в DOS, която се запазва идеологически и в WINDOWS:
Намирането на файловете в DOS се осъществява чрез т.н. техни файлове-индификатори или спецификатори. Всеки файлов-индикатор има средния формат: [име на дисково устройство][път]име на файла. Имената на дисковите устройства са A:, B: (обикновено са запазени за дискетното устройство), С:, D:, E:, F: и т.н. Тези имена се запазват и в WINDOWS. Под DOS най-много се слага до D:. Пътят е поредица от имена на директории, през които трябва да се премине като се започне от главната директория и се стигне до директорията, в която е разположен файлът. След името на всяка директория се слага ляво наклонена права черта. Избира се най-краткият път (например C:\cat2\ivan\dipl.txt). Чрез файловия индификатор могат да се търсят и директории. В името на файла могат да участват глобалните символи ? и *. Чрез тези два символа се осъществява търсене на група от файлове. Същите символи могат да се използват и в WINDOWS. Част от възможностите на DOS се използват чрез съвкупност от команди.
4. Въведение в WINDOWS:
В DOS са заложени някои ограничения. Не могат да се изпълняват големи по-обем програми, има заложено ограничение. Второто е, че не може да започне изпълнение на нова програма без да е приключило изпълнението на текущата програма. Тези ограничения се преодоляват в ОС WINDOWS. Първата версия е създадена през 1990г. – WINDOWS 3.1. Независимата версия от DOS е създадена 1995г. – WINDOWS 95. В тази версия все още се е налагало да се използва DOS, за да се инсталира. Някои характерни особености:
windows е с графичен потребителски интерфейс (GUI) – идеята не принадлежи на microsoft, а на xerox. GUI включва прозорци с възможност за препокриване и преместване по екрана; мишка; различни графични изображения като икони, плъзгачи и други; различни помощни средства като менюта, диалогови кутии, списъци и други.
windows е многозадачна ОС – това означава, че може да се работи с няколко програми едновременно. Една от първите ОС, която можела да работи с няколко програми едновременно не касае обикновените потребители датира още от 1970г.
windows е обектно ориентирана ОС – в windows обекти са файловете и част от периферните устройства (флопи А, твърд диск, принтер, оптични устройства, usb-памет и други). Всеки обект има име в windows и на всеки обект съответстват икони. Част от свойствата могат да бъдат променяни. Свойствата на обектите могат да бъдат наблюдавани на екрана като се кликне с десния бутон на мишката върху иконата на файла като така се извежда контекстното меню. Desktop-ът също е обект и неговите свойства могат да се наблюдават от контекстното меню. Taskbar-ът също е обект. Предвидена е възможност обектите да се обединяват по някакъв признак в т.н. папки или класьори. Папките също са обекти в windows.
Под windows автоматично се разпознават нови периферни устройства и се инсталират драйверните програми. Нарича се put and play. USB-паметта се разпознава автоматично, само при windows 98 е нужно предварително да се инсталират драйверите.
5. Устройство на прозорец:
рамка – това е, което ограничава прозореца и чрез нея могат да се променят размерите на прозореца.
заглавна лента (ивица) – заглавната ивица на активния прозорец е с по-наситен цвят от този на другите. Чрез нея прозорецът можем да го преместваме чрез плъзгане. В лявата част има малко графично изображение и като кликнем върху него излиза меню. До това изображение се намира името на устройството, а в дясната част има три бутона – minimize, maxmize (restore) и close.
лента с менюта – там има група от менюта със заглавие – file, edit, view.....help. Може да редактираме кои менюта да се показват и в какъв ред.
лента с инструменти – нарича се още toolbar. Има най-различни бутони, които отговарят на команди, до които трудно можем да достигнем. Има и лента за състоянието, наричана status bar.
6. Устройство на desktop:
Върху него могат да се отбележат икони, които съответстват на определени приложения и имената им. Изображението, на което се извежда десктопът се нарича фон или още тапет. Най-отдолу се намира taskbar. На тази лента най-вляво е старт менюто, до него е quick lauch, следва мястото за бутони със заглавните ивици на отворените програми. В дясната част има най-различни икони, свързани с най-различни приложения. Размерът на ивицата може да се увеличава, може да се крие, да се мести – вляво, долу, дясно и т.н.
Информационни системи.
1. Понятие за информационна система:
Развитието и усъвършенстването на информационните технологии /ИТ/ е довело до т.н. автоматизирани информационни системи. Под ИТ ще разбираме механизъм за цялостно обслужване на информационните потребности в рамките на една организация. По такъв начин информационните системи се явяват една обширна и важна област на приложение на информационните системи. Нещо повече те дават някакви критерии за оценка на информацията. Как може се прецени, че една нова информационна система може да дава по-нова информация от предишната? Зависи от качествата на потребителя, от неговите способности да използва информацията, с която разполага. Ако потребителят не може да оползотвори дадената информация няма нужда от създаването на нова. На база на предоставяната информация потребителят трябва да вземе някакви управленски решения. Колкото тези решения са по-добри толкова по-голяма е ползата от тези системи. Тази характерна особеност на информационните системи е причината понякога те да се наричат управленски информационни системи /УИС/. По-точно под УИС се разбира съвкупност от информационни системи с обща база от данни. Информационните системи, които участват или, чрез които се изгражда УИС се наричат нейни подсистеми. Например УИС на една производствена фирма може да включва подсистема за складовото стопанство, подсистема за финансово-счетоводната дейност, подсистема за управление на производство и други. Въпреки решаващата роля на качествата на ръководителят, управляваната информация също трябва да притежава някои свойства, които да спомагат за нейното оползотворяване:
информацията трябва да бъде точна – всяка неточност може да отклони ръководителя от правилното решение.
информацията трябва да бъде навреме – в противен случай решението на ръководителят може да се окаже закъсняло.
информацията трябва да има елемент на новост, неочакваност – няма смисъл да се съобщава информация на ръководителя, която той вече знае.
информацията за конкретен ръководител трябва да засяга онази част от организацията, за която той отговаря – ръководителят обикновено се интересува от проблеми, за които е упълномощен да отговаря.
2. Структура на информационната система:
Независимо от предметната област и естеството на решаваните методи и средства съществува обща структура на информационните системи. Една информационна система включва:
система за събиране на първичните данни от управлявания процес върху документ, тоест организация на документ-оборот. Все още голяма част от операциите се извършват ръчно.
компютри като средство за въвеждане, съхранение, обработка и извеждане на информацията.
програмен продукт, който е съвкупност от програми, чрез които се реализират процедури по реализиране, съхранение, обработка и извеждане на информация.
база от данни.
специално обучени специалисти, които да работят или обслужват информационната система.
3. Етапи на изграждане на информационната система:
предварително проучване – извършват се средните дейности:
- анализ на съществуващото състояние, на обработка на данни в организацията;
- определяне обхвата и целта на системата;
- оформяне на технико-икономически доклад и задание за разработка на системата;
Този етап може да продължи от един до няколко месеца, може и година.
създаване на работен проект – това е най-отговорният етап и включва:
- определяне на основните дейности на отделните звена и връзката между техните задачи;
- анализ на документите и документо-оборота;
- определяне функциите на системата;
- проектиране на въвеждането на данни и извеждането на най-различни справки;
- проектиране на базата от данни;
- описание на алгоритмите за обработка на данните;
- избор на система за оформление на базата от данни и езици за програмиране.
програмна реализация – този етап включва създаването на програмната система като се използва работният проект. Системата се тества и се сравнява с документацията. Българските софтуерни фирми започват от програмната реализация.
внедряване и експлоатация на системата – при този етап системата се инсталира на компютрите на потребителите, обучава се персоналът, който ще обслужва системата.
This entry was posted
at 11:49
and is filed under
Компютърни системи и технологии
. You can follow any responses to this entry through the
.