кабели се различават по импедансите си и се степенуват по RG (radio grade) скала. Например 10Base2 Ethernet варианта използва RG-58, предлагащ 50Ω импеданс на проводник с дебелина 3/8”. Това означава скорост до 10Mbps на разстояния до 185m. Предимството на коаксиалният кабел е, че може да поддържа голяма ширина на честотната лента на относително големи разстояния. Напоследък коаксиалният кабел бе изместен от кабела с усукани двойки поради ред причини: по-ниската цена, по-малкия диаметър и по-голямата гъвкавост на кабела с усукани двойки. За връзките при коаксиалния кабел се използват т.нар. BNC /British Naval Connectors/.

Кабелът с усукани двойки е най-често срещаната преносна среда. Всеки чифт се състои от две твърди медни жила с дебелина 22 или 24 AWG /American Wire Gauge/- стандарт за дебелина[2]. Колкото е по-голяма тази стойност толкова е по-тънко жилото. Всяко от жилата е изолирано само за себе си, а двете са усукани едно в друго, така че да се получи спирала. Така образувалата се спирала, или група от спирали при многочифтовите кабели, е изолирана от оклоната среда. Броят на чифтовете може да варира от един до хиляда. Броят на усукванията за единца дължина намалява интерференцията между сигналите, пренасяни по кабела. Този брой на усукванията заедно със затихването на сигнала, съпротивлението (дебелината на проводника), и физическата здравина дефинира класа на кабела. Всеки клас има определена пределна скорост и съответно се използва за различни нужди. В таблица 1.1 са дадени класовете и съответните скорости [1]. Напоследък се наложиха кабелите от клас 3 и 5, тъй като 1 и 2 са с много ниски скорости, а производителността и скоростта на клас 4 спрямо тези на класове 3 и 5 са не удачни.