Съществуват екранирани (STP) и не екранирани (UTP) кабели с усукани двойки.
Екранираните кабели с усукани двойки имат допълнителен слой фолио или оплетка, който има за цел да осигури на усуканите двойки да работят в среда, защитена от електромагнитна и радиочестотна интерференция. Заедно с това този екран пречи на нормалната работа на кабела, тъй като при нормална работа на кабела електромагнитните излъчвания се емитират от сигналите, предавани по кабела. При наличието на екран тези излъчвания се връщат обратно в кабела и могат да доведат до затихване на сигнала. Подобен екран е задължителен при прав кабел, какъвто е коаксиалният, но при усуканите двойки то повече пречи, отколкото помага. Усуканите двойки използват механизъм на корекция на грешките, който отхвърля индуктирания шум.
Неекранираните усукани двойки имат няколко различни форми и размер, стандартно за LAN се използват UTP с 4 чифта. Обикновено по един чифт се предава, а по друг се приема, като две от двойките се използват само при скорости превишаващи 100Mbps.
Свързване на кабели с усукани двойки
В общия случай, устройствата, които следва да бъдат директно свързани по между си имат съответни интерфейси, автоматично осигуряващи кръстосана функция[1]. Мрежовите адаптери се считат за DTE(Data Terminal Equipment), а портовете на концентратора - за DCE (Data Communication Equipment)
Фиг.1.2 Право и кръстосано свързване
Кабелите с оптични влакна са най-предпочитания избор, тъй като има широка честотна лента, висока скорост и възможност за пренасяне на сигнала на далечни разтояния. Сигналът се изпраща от свето- или лазерни диоди и се приема от фототранзистор. Сигналите се подават по изолирано опично влакно чрез модулирани светлинни лъчи. Най-голямото предимство на оптичното влакно е липсата на външни шумове и ниското ниво на затихване. Не всички влакна са подходящи за LAN. Типичното за LAN оптично влакно [2] е с диаметър на стъкления проводник 63.5μm. Влакната се описват с двойка числа например 63.5/125 – първото е диаметъра на влакното, а второто- диаметъра на неговата обвивка. Оптичните влакна се делят на едномодови и многомодови. Едномодовите влакна пренасят само един лъч. При многомодовите във едно влакно се пренасят едновременно много лъчи.
Фиг. 1.3 Оптични влакна
Типове локални мрежи
Мрежи с равноправен достъп Peer-to-Peer
При този тип мрежи няма никаква йерархия. Всеки клиент от мрежата е равноправен на всички останали [1]. Тази мрежа има следните предимства:
• Лесни са за пускане в действие и експлоатация
• Евтини са за изграждане и поддръжка поради липсата на скъпи, специализирани сървъри изискващи квалифициран персонал.
• Работят с широко познатите операционни системи Windows 95/98, NT/2000 и Windows for Workgroups
• По-стабилни са, тъй като няма сървър, който да управлява цялата мрежа. Когато този сървър откаже цялата мрежа спира.
Недостатъци:
• Всеки потребител има поне по една парола за всяка работна станция, до която ще има достъп
• Затруднено търсене на файлове поради липсата на централно място за разположението им.
• Всеки потребител е администратор на своята работна станция.
• Не координирано подържане на базата данни
• Забавяне скоростта на отделните работни станции, поради използването им от много потребители
Мрежи от типа клиент/сървър
Тук съществува йерархия с цел подобряване управлението на различните функции. Споделените ресурси се намират на предназначени за това отделни компютри, наречени сървъри [1]. Те нямат основен потребител, а регулират споделянето на ресурсите си между другите машини.
Предимства:
• По-високо ниво на сигурност поради централното управление от квалифициран персонал. Отпадане на множеството пароли, които всеки потребител трябва да ползва.
• Административните задачи като backup копията се правят постоянно и надеждно
• Работните станции не се натоварват допълнително от заявки на други потребители.
Основен недостатък при този тип мрежи е цената, която може да се разгледа в няколко аспекта. Първо при изграждането на самата мрежа е необходим сървър, който може да бъде много усложнен и съответно много скъп. Освен на хардуера цената на софтуера също е висока. Цената на поддръжката на мрежи от този тип също е по-висока поради необходимостта от обучен администратор. Друг недостатък, е че при отказ в сървъра всички губят достъп до всички споделени ресурси, докато при мрежа от типа peer-to-peer се губи достъп само до ресурсите, намиращи се на съответната станция.
Топология на мрежите
Според схемата по която отделните възли на мрежата са свързани по между си се определят три базови топологии [3]. В общия случай нито една от тях не съществува в чистия си вид.
Магистрална топология
Представлява един дълъг кабел, най-често състоящ се от няколко кабела свързани по между им с повторители, които да образуват един цял. В двата края на кабела има съпротивления, които да предотвратяват отразяването на сигнала. На този кабел, който се нарича магистрала са свързани всички отделни възли. Тази топология е практична само за малки локални мрежи от типа peer-to-peer
Фиг. 1.4 Магистрална топология
Кръгова топология
Тук всеки възел действа като повторител. Пакетът се върти и минава през всеки от тях докато намери този, за който е предназначен. Първоначално връзките са от типа peer-to-peer. Времето за връщане на отговор е предвидимо, но нараства с нарастване боря на компютрите. При отказ на една от станциите спира работата на цялата мрежа. Тези мрежи излизат от употреба след появата на Token Ring на IBM, са свързани в топология звезда с повтарящ концентратор, но работят на принципа на циркулярния достъп. По този начин при отказ на една станция останалата част от мрежата продължава да работи.
Фиг. 1.5 Кръгова топология
Радиална топология (звезда)
Състои се от един централен възел, към който всички останали са свързани само по един път. Тази топология се превърна в доминираща, като измести магистралната и ринговата. Причина за това е, че тя гъвкава, мащабна и сравнително евтина в сравнение с другите мрежи с регулиран достъп.
Фиг. 1.6 Радиална топология (звезда)
Разновидност на звездата е комутационната топология, като при нея концентратора (hub) се заменя с комутатор (switch)
Съществуват и така наречените съставни топологии, които представляват комбинация и/или разширение на базовите топологии.
Верижно свързване- представлява последователно свързване на концентратори , като по този начин се разширява мащабът на мрежата. Максималната големина на мрежи от този тип се определят в спецификациите на технологии като 802.3 Ethernet, от гледна точка на максималния брой на концентраторите и/или повторителите, които могат да се свържат последователно. Размерът, който мрежата може да достигне се нарича максимален диаметър на мрежата. Този тип топология се използва само при малък брой концентратори, свързани последователно.
Фиг. 1.7. Верижно свързване
This entry was posted
at 12:10
and is filed under
Компютърни системи и технологии
. You can follow any responses to this entry through the
.