Баланс на една банка. Казано с език на счетоводството баланса е субективно, организирано отражение на обективна реалност, баланса отразява не това което е реално, а това което организиращия го иска да покаже. За да се проектира огледалото баланс по възможно най – правилния начин то следва да се базира на три критерия:
a) Ликвидност – следва да се приложи по отношение на представянето на активи;
b) Изискуемост – следва да се приложи по отношение преставянето на пасиви;
c) Риск – следва да се приложи по отношение представянето както на пасивите така и на активите, но по начин даващ възможност за отразяването на този риск, върху действителния размер на собствения капитал;
Бивайки огледало на финансова институция балансите на търговските банки следва да информират четящия ги за всички онези рискове които са свързани с представените в тях активи и пасиви, а те са:
• Пазарен риск:
a) Валутен риск – който предизвиква колебания в стойността на даден финансов инструмент поради промени в обменния курс на неговата валута.
b) Лихвен риск – който предизвиква вариации в стойността на даден финансов инструмент поради промени в пазарните равнища на лихвата.
c) Ценови риск - който предизвиква колебание в даден финансов инструмент поради промени в пазарните цени, било то само на този финансов инструмент или на всички търгувани инструменти;
• Кредитен риск – една от страните по даден финансов инструмент не изпълнява задължението си по него, като по този начин предизвиква загуби за другата страна;
• Ликвиден риск (риск на финансирането) – характеризира се с появата на затруднения при набавянето на финансови средства за изпълнение на поети ангажименти по налични финансови инструменти.
• Лихвен риск на паричен поток – изразява се в това, че бъдещи парични потоци по даден финансов инструмент, могат да варират в следствие на колебание в пазарните равнища на лихва.
В актива на баланса за разлика от балансите на организации от други сфери на бизнес, най – напред банките представят активите в абсолютно ликвидна форма, а именно парите в касите и по сметки в първокласни търговски банки. В справката към това финансово перо се представят паричните средства и паричните еквиваленти.
Обичайно деривата има номинален размер, който може да представлява количество валута брой акции, брой единици за тегло, обем или други номинални единици посочени в договора. Може да се познае по това, че той не задължава притежателя или издателя му да инвестира или да получи в собственост номинала на сделката.
Дериватите най - често се използват за хиджирането срещу евентуалното настъпване на някакъв риск. Хиджирането представлява предприемане на един или няколко хиджиращи инструменти изменениете в чиято справедлива стойност би конпенсирало частично или изцяло промяната в справедливата стойност или на паричните потоци по дадена хиджирана позиция тоест финансов актив или пасив. Степента до която се постига взаимно компенсиране между хиджираната позиция и хиджиращия инструмент се нарича ефективност на хиджирането.
За първи път в балансите на банките за 2008 г. обособено се посочват тези финансови активи, за които е възможно да се установи по обективен начин справедливата им стойност. Справедлива стойност е онази стойност, по която един актив може да бъде разменен, а едно задължение погасено при честна сделка между усведомени желаещи и несвързани лица следва да се има предвид, че при първоначалното признаване на активи и пасиви по справедливата им стойност, свързаните по тяхното придобиване разходи не се катализират в тази стойност, а се признават за текущи.
Самостоятелно в баланса на банките се оповестяват онези промени в справедливата стойност, на хиджирани позиции в портфейли хиджирани срещу лихвен риск, които са свързани със така нареченото портфейлно хиджиране. Портфейла предтавлява група активи или пасиви, които са носители на еднороден риск. Например долароденоминираните (обозначените в долари активи и пасиви). Ако обособим един портфейл от активи и пасиви в долари ще следва да обособим и позиция в баланса, в която да се оповестяват промените в справедливата стойност на този портфейл.
В бизнеса на банките също се използват материални и нематериални амортизуеми и неамортизуеми активи, които се оповестяват в балансите им по начин, аналогичен на предприятията в другите свери на бизнеса.
Инвестициите в асоциирани, дъщерни, и съвместни предприятия в банките се оповестяват чрез използването на метода на собствения капитал, което означава, че след първоначалното им признаване със стойността на придобиването им, периодично ще бъдат коригирани с ефекта съответсващ на участието на банката във финансовия резултат на дъщерното, асоцираното или съвмесното предприятие.
В групата на данъчните активи банките оповестяват текущите си данъчни вземания и отсрочените такива. Едно данъчно вземане е текущо, ако е възникнало през отчетния период (Пример: поради невнесен данък или невъстановен данъчен кредит по ЗДДС). Като отсрочени данъчни активи се оповестяват сумите на възтановимите през бъдещи периоди данъци, които се пораждат или поради подлежащи на приспадане временни разлики или поради разсрочване на данъчни загуби. Най накрая в актива на баланса на банките се оповестяват такива нетекущи(дългосрочни) активи, които ще бъдат изваждани от употреба или задържани за продажба. Следва да се има в предвид, че по тези активи, въпреки че са амортизуеми, амортизация не се начислява.
Пасивите на банките се представят в балансите им, като се започне от непосредствено изискуемите (приети депозити от централни банки и други банки и небанкови инвестиции) и се приключи с последно изискуемите, а именно (дяловия капитал в платим при поискване).
Отново имаме разграничение по текущи и нетекущи. Един пасив е текущ ако отговаря на поне един от следните критерии:
Очаква се да бъде уреден в рамките на нормалния оперативен цикъл на банката;
Държи се с цел търгуване;
Да бъде уреден не по късно от 12 месеца след последната балансова дата, на която е бил оповестен;
Банката няма безусловно право да отсрочва погасяването му за повече от 12 месеца;
Банката класифицира едно свое задължение като текущо, дори и ако погасионният период е бил по - дълъг от 12 месеца, но съществува негова част, която ще следва да се погаси в краткосрочен план и поради това, ще бъде призната като текущ дял по дългосрочно задължение.
Аналогично на другите свери на бизнес, банките по презункция признават като текущи задълженията си към доставчици, вложители, осигурители и други свързани с оперативните разходи задължения. Ако обаче по едно краткосрочно задължение, банката има възможност за рефинансиране или отсрочване, то няма да се третира като текущо, а като дългосрочно, следователно всички финансови пасиви осигуряват финансиране на бизнеса на банката в дългосрочен план и ще се уреждат не по рано от 12 месеца след датата на баланса, в който са оповестени ще се признават като нетекущи. (Пример: получените дългосрочни заеми от други местни и чуждестранни банки, емитираните привилигировани акции със неотменяем аганжимент за плащане на дивидент)
Банката класифицира 1 задължение както текущо дори и ако пурвоначалния погасителен период е бил по – дълъг от 12 месеца, но съществува негова част, която ще следва да се погаси в краткосрочен план и поради това ще бъде призната като текущ дял по дългосрочно задължение. Аналогично на другите сфери на бизнес банките по презумция признават като текущи задълженията си към доставчици, служители, осигурители или други свързани с оперативните разходи задължения.
Ако обаче по едно кратксрочно задължение, банката има възможност за рефинансиране или отсрочване, то няма да се третира като текущо, а като дългосрочно. Следователно всички финансови пасиви, които осигуряват финансиране на бизнеса на банката в дългосрочен план и ще се уреждат не по рано от 12 месеца след датата на баланса, които са обяснени, те се признават като нетекущи, т.е. дългосрочни (Пример: получените дългосрочни заеми от местни и чуждестранни банки, имитираните облигации, имитираните привилигировани акции с неотменяеми ангажименти за плащане на дивиденти).
Банките привличат краткосрочно чужди капитали под формата на авоари по разплащателни, набирателни, текущи и специални сметки, както и под формата на срочни депозити на физически и юридически, финансови и нефинансови, местни и чуждестранни лица. Освен това те привличат чужд капитал и чрез получаване на краткосрочни и дългосрочни заеми от местни и чуждестранни лица.
Съществува като възможност и привличането на капитал от широката публика, чрез емисия на собствени облигации. Всички елементи на привлечения капитал представляват неотменяеми задължения, възтановими при поискване или на падеж. Основния критерии за тяхното класифициране е срока на тяхната изискуемост, по който те се разграничават на:
• Текущи (краткосрочни) пасиви;
• Нетекущи (дългосрочни) пасиви;
Естествено, като финансова институция най – голямата цифра в пасива на банковия баланс, ще фигурира в групата на финансовите класи. Това са такива които представляват договорно задължение да се дадат парични средства или някакъв друг финансов актив на друго физическо или юридическо лице, или да се разменят финансови инструменти с друго лице при потенциално неблагоприятни условия, както и такива задължения, които могат да бъдат погасявани чрез предоставяне на собствени капиталови инструменти.
Класифицирането на задълженията, освен по срочност, се съобразява и с риска по тях за увеличаване на отчетната им стойност или за предсрочването им по погасяването. По тази причина те се класифицират на:
• Държане за търгуване – притежаваните от банката деривати на пасиви, които обаче нямат характер на хеджиращи инструменти;
• Отчитане по справедлива стойност;
• Държани до падеж;
• Предназначени за продажба;
• Данъчни пасиви;
• Пасиви свързани с прехвърлянето на активи;
• Нетекущи пасиви предназначени за ликвидиране или продажба;
• Поети задължения за продажба на финансови активи, които банката все още не притежава, т.е. тя е на къса позиция с тях;
• Депозитни кредити на институции, предназначени за кредитна продажба в това число овърни депозити (24 часа), депозити възтановими на предизвестия и депозити с краткосрочно договорен падеж;
• Дългови сертификати, депозитни сертификати и предназначени за продажба собствени облигации;
Задълженията които могат да бъдат отчитане по справедливата им стойност:
Собствени облигации;
Дългове и депозитни сертификати и техни деривати, за които е налице организиран пазар (борсов, извънборсов и околоборсов) с ежедневни котировки на тези инструменти;
Онези краткосрочни задължения, за които неможе да бъде справедлива стойност, се признава.... Ето защо тук ще открием най големите суми в пасива на балансите на търговските банки. Тук се записват получените заеми от други търговски банки, приетите срочни и безсрочни депозити, салдата по разплащетелни набирателни текущи и депозитни сметки.
Банката може да прекласифицира или да прехвърли в собственост на трети лица финансови активи, които поради това да подлежат на отписване. Тази операция обаче можед а поеме ангажимент, стойностният израз на който ще бъде отразен по пасивното финансово перо финансови пасиви свързани с прехвърлени финансови активи (пример: нека допуснем че търговска банка 1лев за 2 продава еднократно и изцяло, номиналното си задължение от ЕТ Ричард Груев, което е в размер на $10хил., при курс $1,55 за, при съпътстващ ангажимент да покрива до 25% пт номинала всички рискове от обезценка на това вземане. Така по силата на споразумението, търговската банка 1лев за 2 ще следва да признае като пасив за прехвърлен актив – сумата от 26 600 лв.)
Като деривати отчитане на хиджиране, банките признават, онези възникнали чрез финансови инструменти задължения, които те предприемат с цел защита от предвидими специфични рискове за евентуални загуби във връзка с други съществуващи балансови инвестиции. За да се признаят като такива тези деривати следва да се
При предприемане на хиджирането, да бъде документирано взаимоотношението между хиджираната позиция и хиджиращия инструмент, както и упоминаване на риска във връзка, с който е извърчшено хиджирането;
Да нанесе очакване че хиджирането ще бъде ефективно, тоест ще постига компенсиране на справедливата стойност на хиджираната позиция или на очакваните негативни парични потоци във връзка с нейното съществуване;
Когато се прави хиджиране на очаквани парични потоци, сделката която е предмет на хиджиране, следва да е с висока вероятност да се случи и да съдържа очакваната степен на риск за негативен финансов резултат;
Ефективността на хиджирането следва да бъде надеждно измерена, така че да може да бъде установена точната величина на компенсирането;
Хиджирането да може да бъде установено и оценено на текуща база и да е имало ефективни ефекти през целият текущ отчетен период;
В групата на провизиите, банките отчитат начислените такива провизии по задължения с неуточнени суми и неуточнен срок (Пример: Гаранционните разходи, разходите по съмнителни като резултат съдебни дела, компенсациите за отпуск на персонала и други.)
В групата на данъчните пасиви – текущитите (през отчетния период) си данъчни задължения или тези които за по отсрочени (следствие на появата на временни разлики) данъци. (Пример: ако една сграда има данъчна оценка 50 000лв. а справедливата и пазарна цена е 70 000лв. ще се появи разлика от 20 000лв., която ще има като ефект отсрочен данък сгради в размер на текущата даъчна ставка по този данхък на база 20 000лв.).
В перото дялов капитал платим при поискване, банките следва да оповестяват тези свои капиталови инструменти, които дават право на притежателя им, във всеки един момент да ги предяви за обратно изкупуване от банката. Тъй като тази възможност представлява неотменяемо задължение, тя се оповестява като пасив.
This entry was posted
at 6:13
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.