Операции на банките на кредитния пазар: сделки, технологии и процедури. Операциите на банките на кредитния пазар са с най голям обем и поради се наричат кредитни институции. Купуват кредитен ресурс на една цена (лихва) за да го продадат възможно най – бързо, във възможно най – кратък срок, при възможно най – нисък риск, на възможно най – висока цена. Тоест очертават се 2 основни вида операции на банките на кредитния пазар:
- Операции по акумулиране на кредитен ресурс (пасивни банкови операции) – банките действат като депозитари. За целта те оферират съвкупности от условия за лихва, срок, възвращаемост при поискване или падеж и други които след като бъдат възприети, от даден клиент, стават съдържание на даден вид в банкова сделка. Съвкупностите от условия които оферират банките се наричат „банкови продукти”:
• Привлечени срочни депозити в лева и валута от местни и чуждестранни лица;
• Банки;
• Небанкови финансови институции (финансови брокерски къщи, инвестиционни и пенсионни фондове, инвестиционни посредници и обменни бюра);
• Нефинансови предприятия и гражданско правни субекти (държавата и общините);
• Привлечени безсрочни депозити и спестовни в лева и валута
- Привлечени авоари по разплащателни набирателни, текущи и специални сметки в лева и валута;
- Получени краткосрочни и дългосрочни заеми в лева и валута;
- Операции по класиране на кредитен ресурс (активни банкови операции);
- Емисия на собствени облигации и други дългови инструменти
Освен като търговец, действащо от собствено име за собствена сметка на кредитния пазар, банките могат да оперират и с трети лица, издавайки пред тях поръчителства и гаранции. Тези операции се означават с едно общо наименование – гаранционни.
За да се управлява интелигентно привлечения кредитен ресурс, същия следва да се диференцира както следва:
• Овид сделка чрез която е привлечен;
• По банков продукт, чрез който е реализирана сделката;
• По валута на сделката;
• По срок на изискуемост (незабавно, краткосрочно, дългосрочно);
• По вид на клиента (физическо и юридическо, местно или чуждестранно, банка, небанкова финансова институция, нефинансова институция, гражданско правен субект);
• По конкретен клиент - осъществява се чрез шифъра (кода) на банковата сметка на конкретният клиент;
От 01.01.2007г. банките у нас. прилагат единна международно възприета структура на клиентска банкова сметка наречена IBAN (international bank account number).
Срочните депозити в лева и валута формират една съществена част от кредитния ресурс на банката. Обема на този вид ресурс и неговата структура по срокове в една съществена степен предопределят кредитните възможности на банката. Колкото по значителен е дългосрочно привлеченият ресурс на банката, толкова са по големи възможностите и да извършва дългосрочно (инвестиционно) кредитиране, при което получава значително по – големи приходи от лихви, такси и финансиране. Това не означава, че тези дългосрочни депозити немогат да бъдат изтеглени без предизвестие, но в тези случаи, поради наришение на договора, банките изплащат в пъти по – ниска лихва.
Валутно деноминираните депозити - банките са задължени ежедневно да преоценяват до ежедневно определяния от БНБ референтен курс на съответната валута. Разликите от преоценката се третират като текущи финансови приходи респективно разходи и се оповестяват в отчета за дохода на банката.
Пример:
Ако в 10 часа на 11 март 2009г – лицето силвестър Дочев е внесло на 3 месечен депозит в търговска банка „Х” $1000 при курс на долара от 13 март $1.525 то банката ще се задължи към него по депозита със сумата 1525 лева.
Ако допуснем, че в 16:00 на 14 март БНБ обяви референтен курс на щатската валута $1.53 то левовата равностойност на задължението й към Силвестър Дочев ще нарастне на 1530лв. тоест банката ще реализира финансов разход в размер на 5лв.
Ако допуснем че на 16 март обявения референтен курс е $1.527 то левовата равностойност на задължението към Силвестър Дочев ще се обезцени с 3лв. което за банката е финансов приход. Ако обаче до 16:00 на 14 март, банката не е пласирала $1000 на Силвестър Дочев под формата на предоставен валутен заем) и те са все още в касата й, то успоредно с преоценката с 5лв.(разход) на задължението, тя ще извърши и преоценка на доларите в касата в посока увеличение на тяхната ценност с 5лв. тоест общия ефект ще е 0.
Ако обаче в 16:00 на 16 март тези $1000 са още в касата, тя няма да може да реализира приход (3лв.), защото същевременно наличната валута също ще се е обезценила с 3лв.
Безсрочни депозити и влогове банките акумулират поради потребност на клиенти да осигурят времнно съхраняване на перманентно необходими парични средства.
Някои банки (корпоративна търговска банка), много умело използват тази схема за да привлекат дългосрочно кредитен ресурс. Посочената банка към момента изплаща 8,5% годишна лихва по безсрочни депозити на стойност над 25 000лв. Идеята да привличат средства чрез воденето на разплащателни, текущи, набирателни и специални сметки, в лева и валута е печеливша за банките по следни причини:
• Такса за откриване на сметката;
• Ежемесечни и годишна такса за управление на сметката;
• Такси по всяка една наредена разплащателна операция;
• Кредитен ресурс под формата на среден неснижаем разход по сметката;
Пример:
Ако имате открита кредитна сметка, по която поддържате средномесечен остатък в течение на 1 година – 350лв. то тези 350лв. банката спокойно може да продаде под формата на едногодишен кредит и да спечели от разликата в лихвата.
Разплащателни сметки се откриват преди всичко на търгоски дружества, за да открие сметката, банката изисква титуляра освен молба пред нея да представи оригинали на:
• Учредителен протокол на дружеството (за да види кои са лицата, които имат право да го представляват);
• Акт за съдебна регистрация;
• Удостоверение за вписване в Търговския Регистър;
• Удостоверение за данъчна и статистическа регистрация;
• Спесимени с подписите на лицата, които ще имат права на разпореждане с авоарите по сметката и печата на търговското дружество;
Всички тези документи са необходими за да се осъществи акуратност при осъществяване на режима на безналичните разплащания от сметката и разпореждането със записаните по нея личности.
Набирателни (транзитни) сметки се откриват на гражданско правните субекти (държавата и общините) с цел акумулиране на приходи по тяхните бюджети и по извънбюджетните им сметки и фондове. Такива сметки се откриват по всеки един параграф на приходната бюджетна класификация за:
• Бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпореждане на министерствата и другите централни ведомства, които се наричат – ПРБК (първостепенни разпоредители с бюджетни кредити);
• На бюджетите на НОИ, НЗОК и на ВСС (висш съдебен съвет), НСС (национална стествена служба), ДАНС (държавна агенция за национална сигурност), окръжните съдилища;
Наричат се Транзитни защото внесените по тях суми от данъчно задължени лица и осигурители незабавно се централизират на разпореждане на съответния ПРБК, осигурителен или здравен фонд. Така че в края на всеки работен ден тези сметки са с нулеви салда. За обслужването на тези сметки, търговските банки получават такси от съответната бюджетна система.
Текущи сметки се откриват с цел издръжката на бюджетни звена (болници, училища, театри и др.). тези сметки се наричат още Сметки за наличности, тъй като от тях бюджетните звена теглят суми за изплащане на възнаграждения и за кешови (налични) плащания към доставчиците. По тези сметки РБК залагат лимити за срок. Това означава, че ако приведена от бюджета сума за издръжка не бъде усвоена във фиксирания като лимит срок, то остатъка чрез съответна транзитна сметка се възтановява.
Специални сметки се откриват с цел осигуряване прилагането на определена разплащателна технология. Така банките откриват и водят:
- Акредитивни сметки;
- Чекови сметки;
- Особенни сметки – открива се на разпореждане на търговски представители и пълномощници опериращи в населено място различно от това на титуляра на сметката (изкупуване на земеделска продукция);
- Картови сметки;
Облигационни заеми и банките сключват се, чрез емисия на собствени облигации. Те са високо ефективен винансов инструмент за акумулирането на евтин и дългосрочен кредитен ресурс. Емитираните облигации могат да бъдат:
- Налични и безналични;
- Поименни и на преносител;
- С опции за конвертиране в акции:
- Обратно изкупуване;
- Погасяване чрез тираж и на падежа;
За да са борсово търгуеми облигациите следва да са безналични и поименни. За да може банка да имитира такива облигации чрез българска фондова борса, тя следва да е публично акционерно дружество и акциите и да са търгуеми на официалния сегмент на борсата. Това не изключва възможността, банка да имитира налични облигации, които не са поименни, а на преносител
Купонни – тъй като към тях са прикрепени лихвени купони срещу които яреносителя има право да получи лихвата на датата, на лихвените плащания.
Облигационния заем се оферира на база на одобрен от комисията по финансов надзор, проспект за публично предлагане.
Един пример би включил параметрите:
- Обем на заем - 10млн. лв.
- Брой на имитираните облигации - 100 000лв. тоест номинала е 100лв.
- Вид на облигациите:
- Безналични;
- Поименни;
- Начин на емисия - чрез БФБ;
- Начало на емисията - 1 март 2009г.;
- Стартова цена - 101лв;
- Край на емисията - до изчерпване;
- Срок на заема - 3 години;
- Лихва - 6% годишно с дати на лихвени плащания 30 август и 28 февруари 2009г.;
- Начин на погасяване - до 10% от емисията чрез тираж през периода на заема останалата част на падежа;
- Опции – право на обратно изкупуване, за банката имитент, чрез БФБ София;
Освен чрез депозитни операции, воденето на различни клиентски сметки и облигационни заеми, банките могат да акумулират кредитен ресурс и чрез покупката му от междубанковия кредитен пазар. наличието все още на националната ни валута „лев” позволява да се разграничи национален кредитен пазар (най вече за левови ресурси) и международен (интернационален) кредитен пазар.
Операции с кредитни ресурси се осъществяват само в централите на търговските банки, като регионалните финансови центрове и клонове. С най – голям оборот на междубанковия кредитен пазар са т.нар. „Overnight” депозити (депозити за 24 часа). На националния междубанков кредитен пазар те се оферират в пунктове над основния лихвен %.
Пример:
Тоест една оферта за продажба на 100 000лв. за 24 часа при 0.2 пункта над ОЛП (основен лихвен %) при хипотеза за ОЛП = 5% ще означава че продавача ще желае да получи лихва равна на 100 000лв. по 5.2% по 1 върху 360 = 14.44лв
Освен „Overnight” депозити банките договарят дългосрочно и краткосрочно междубанково кредитиране. Това се следи от БНБ, която чрез наредбата за кредитите в особенно големи размери, чрез надзора върху кредитирането в рамките на националната банка, недопуска висока вътрешна кредитна задлъжнялост между банките. За да контрулира този процес, БНБ изисква всички междубанкови разплащания в страната, да се извършват чрез нея. За целта всяка една банка при учредяването си, включително и клоновете на чуждестранни банки у нас, следва да имат разкрити при нея (БНБ) разплащателни сметки в лева, евро и щатски долари.
Освен това в балансите на банките се оповестяват обособено получените (предоставените) заеми на други местни и отделно на други чуждестранни банки, както и отделно на други небанкови финансови институции. Получените заеми, независимо от срока им, първоначално се записват като пасив с цената на придобиването им. Ако тези заеми не са възникнали на база на свободно търгуеми и дългови инструменти, които имат ежедневни котировки и могат да бъдат отчитани по справедлива стойност, то те се признават като амортизуеми финансови пасиви, като периодично (най – малко веднъж тримесечно) се преоценяват, чрез прилагане на метода на ефективния лихвен процент.
This entry was posted
at 6:15
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.