Обща характеристика на търговското дружество. ТД в този вид не е познато на римското право. Комендата е първообраз на ТД. Тя е форма на сдружаване, при която търговеца (означаван катокомендор), заедно с превозвача (трактатор) участват под общо име при извършването на една търговска операция. Постепенно сътрудничеството придобива постоянен характер и се поставя по този начин началото на камандитното дружество. Като най-ново и съвременно се определя дружеството с ограничена отговорност. За негова радина се приема Германия, където счетано от 1892г. се приема едноименен закон.
За правната теория са налице разнородни схващания относно правната същност на ТД:
1. Концесионна (фиктивна теория) – според ния ТД е изкуствено образувание, създадено и контролипано от държавата.
2. Теория за договорния модел – коятто поддържа твърдението, че ТД е договорно образувание, съвкупност от договорни отношения между различни провни субекти, обединени в едно цяло с обща цел.
3. Теория за естественото предприятие, означавано още като Корпоративно реалистична теория, по силата на която ТД се създава от учредителите с цел да го отделят от себе си. Поради това учредителите са независими от държавата. Легална, т.е. законова дефиниция у нас за ТД се съдържа в 63 текст на ТЗ, по силата на който ТД е обединение на 2 или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства.
Сходно на френското законодотелство , действащия ни ТЗ обявява всички ТД, без изключение, за ЮЛ. Т.е. приет е универсален императив за самостоятелни правни субекти. За разлика от германското законодателство например, в който специално за СД, не се признава като отделен правен субект.
ТЗ нисъдържа изчерпателен списък на правноорганизационните форми на ТД. Те са 5:
СД, КД,ООД,АД,КДА(акции). Новата позиция, която законът поддържа, че обектите не разполагат с автономия (свобода) да извършват стопанска дейност под различна правна наорма. Те трябва да изберат една от упоменатите в ТЗ. Има 3 утвърдени класификации на ТД, които може да посочим предвид разпоредбите на закона:
1. В зависимост от основанието за създаването и ( договорни ) към тях отнасяме СД ,КД , ООД и СД. Уставът се определя като по-квалифицирана форма на дружественият договор. За уставни се признават АД и КДА.
2.В зависимост от отговорността на учредителите при недостиг на дружественото имущество различаваме: от една страна са дружествата , в които съдружниците отговарат с личното си и секвистируемо имущество, което може да се използва за покриване на задълженията. Към тази група отнасяме СД и комплементарите (неограниченоотговорните съзружници) в обикновеното КД и КДА. На второ място са дружествата ,в които съдружниците носят ограничена отговорност, т.е. до размера на своято вноска в дружественото имущество. Към тази група отнасяме ООД, АД командитистите (така се означават ограничено отговорните съдружници) в обикновеното КД и КДА.
3.В зависимот от значението на личността и задължението за полагане на лични усилия за постигане на целите. От тази позиция различиваме персонални (СД и КД).Характерното за тях е, че дяловете са непрехвърлими при смърт, поставяне под запрещение на ФЛ съдружник или прекратяване на ЮЛ съдружник,СД се прекратява и това е автоматична последица, която настъпва по закон. На второ място са капиталовите дружества, при които задължението за лични активи, се замества от задължението за имуществена вноска в капитала. За мисто капиталово се приема АД, ООД е междинна форма, отнася се към капиталовите поради изискуемият минимум на капитала, предвиден в закона, но със запазване на личностния елемент. Като капиталово се обявява и КДА ,аргументът е че за него се прилагат разпоредбита на АД, по повод изискванията за стойността.
Учредителите на ТД могат да бъдат дееспособни, ФЛ или ФЛ. Недееспособните могат да участват в едно ТД без да имат право да го учредяват, т.е. ако допуснем, че садружникът наследодател притежава акции от едно дружество и почине, наследниците, дори и да са ненавършили пълнолетие, наследявайки якцеете стават членове на АД. Минимален брой учредители – 2 лица, като еднолични, по изключение се допуска да бъдат учредени само ООД и АД. При учредяване на персонално дружество учредителите имат право да извършат волеизявление лично. За ООД съдружникът (учредителят) може да се представлява от пълномощник, който притежава изрично и нотариално заверено пълномощно. За КДА се придвижда минимален брой ограничено отговорни съдружници – 3-ма. Учредители на АД са лицата записали акции на Учредителното събрание и те не трябва да са обявени в несътоятелност. По начало няма забрана едно лице да участва в 2 или повече дружества. Не се възприе тази идея едно ФЛ да участва единствено и само в едно дружество.
Правното основание за създаване на едно ТД е наличието на учредителен договор , липса единна форма за учредителният договор. За пресоналните дружества договорът е писмен, с нотариална заверка на подписите на учредителите. За ООД договорът е писмен, а уставът за останалите е също в писмена форма. При учредяване на ТД едно лице вместо договор се оформя учредителен акт и това е логично, защото, за да има договор трябва да има най-малко две или повечелица. В теорията е безспорно твърдението, че договорът за дружество е многостранен по характер, т.е. той съдържа волеизявление на две или повече ФЛ или ФЛ. Дискусионен е проблема относно признаване на договорът за дружество като престационен по вид договор. Утвърждава се окончателният отговор – договорът за дружество не е от категорията на престационните договори. Аргументът е, че учредителите, при договорът за дружество не поемат взаимни права и задължения помежду си (основен аргумент). Договорът за дружество е облигационен по характер. Това е другата му обща характеристика, това означава, че поражда права и задължения между ЮЛ и съдружниците. Условно съдържанието на дружественият договор може да се подраздели на две части. От една страна бихме могли да отграничим минимално необходимо законово съдържание, без което изобщо дружеството не е в състояние да бъде учредено. Най-общо към тази част отнасяме индивидуализиращите данни на съдружниците, за цялото дружество като седалище, адрес на управление, капиталът, който се изисква, вноските на съдружниците в капитала, начин на управление, представителство и прекратяване. Втората част от съдържанието това е факултативното (или свободно определяемото), което съдружниците включват по своя преценка в допълнение на закона или в отклонение от диспозитивните му правила. Към тази категория можем да посочим слединте клаузи. Най-често срещаната е срок за съществуване на дружеството или процедура по встъпване на населдниците при смърт на съдружник, или провължаване дейността на дружеството при напускане на съдружник, или вимполиране на дяловете за ООД, съответно на акците на АД.(Вимполиране – в букв. превод – обвързване, а в правен (юридически) смисъл – регламентиране на допълнителни условия за прехвърляне на членството освен предвидените в закона. Това означава регулирането и по този начин се създава едно затворено дружество, в което учредителите трябва да притежават посочените в договора качества, а те могат да бъдат изискване за професия, трудов стаж и др., съгласие на орган на дружеството за да се прихвърли участието преди да бъде предадено. На практика най-фактически пример са личибните заведения, които са пример за групови практики,т.к. те са пак ТД, но учредителите трябва да бъдат лекари или стоматолози и те пак имат съответна специалност, ако говорим за специализирана практика. Тук те по дефиниция, защото дружеството е затворено, няма как да прехвърлят участието се на едно трето лице, т.к. то не притежава подобни качества.
Учредителният процес на едно ТД преминава през следните етапи.
1.Сключване на договор. За АД и КДА, задължителен етап е и провеждането на учредително събрание. Само за тях се изисква
2. Вписване в Търговския Регистър. То се идвършва по силата на заявление в предвизината за това форма от активно легигимиране, упълномощени от закона лица. Управителя е засължен да поиска впесване на дружеството в рамките на 7 дни от сключването на договора, съответно провеждането на учредителното събрание.
Учредителите или съдружниците в ТД могат да направят и са длъжни да направят вноски, с които покриват капитала, съответно покриват имуществото на дружеството. ТЗ разграничава 2 вида вноски:
- Парични . По принцип няма изрична регламентация за тях. Възприема се една допълнителна разпоредба ва материята за Ад и се прилага за всички дружества.Т.е. паричните вноски се внасят в сметка на името на дружеството и след въникването, му разпореждане със сумите се допуска с единодушно решение на съдружието или на органа на управление.
- Непарични – означавани в теорията като апортни вноски. Единствената забрана да тях е, че те не могат да имат за предмет бъдещ труд или услуги, от което правило по аргумент за противното се приема, че предмет на апорт могат да бъдат имуществени по характер ликвидни (т.е. да могат да се отчуждават и прехвърлят) права, които подлежат на парична оценка. Това са общите изисквания за апорт. В резултат , на което се посочват право на собственост, ограничени лични права, ценни книги, вземания, право върху цял имуществен комплекс като търговско предприятие или пък наследство. Ако наследниците на ЕТ не могат да се споразумеят кой от тях да продължи дейността, се препоръчва правото върху наследеното имущество да се апортира в капитарла на едно дружество, най често ООД, което продължава дейнсотта. Допускат се също така и предмет на апорт да бъдат оправа върху обекти на индустриалната собственост като изобретение, ноу-хау, промишлен образец. По изключение се допуска и ограничено вещно право на ползване върху индивидуално определена и незаместима вещ. Оценяването на апортните вноски за пресоналните дружества се извършва свободно по споразумение между съдружниците, за капиталовите – от вещи лица, определени от длъжностно лице, определено от Агенцията по вписванията. Вече не е от съда, вече не е компетентен да осъществява вписванията по дружествата, съответно Агенцията по вписванията осъществява тази функция. Апортирането представлява действие по разпореждане.Съдружникът вносител губи правото си върху апортната вноска, срещу което получава дял от дружеството.
Прехвърлянето на право върху апортна вноска се извършва както следва:
1. При апортиране на вещни прави върху недвижими имоти в полза на персовално дружество, прехвърлянето се извършва по силата на дружествен договор, за капиталово дружество към договора се прилага нотариална заверка с опикание на имуществото.
2. При апортилане на вземания – прехвърлянето се извършва по силата на дружествен договор.
3. За ценни книги – апортирането им се извършва чрез жиро.
4. Апортирането на други по вид права се извършва по общ ред.
ТД придобива право върху апортна вноска непосредствено след възникването си . Упълномощен орган е задължен да впише апортните вноски, които имат за обект вещни права върху недвижими имоти. Максималната срочност за изполнение на задължаване за вноска е 2 години от вписването на дружеството. Нарушенията на закона в учредителният процес обуславят недействителност на учреденото.
Недействителното ТД е унищожаемо по вид. До обявяването му в недействителност, ТД е способно да сключва сделки. Орган упълномощен да определи несъстоятелността на ТД е само Окръжният съд. Решението на Окръжният съд има действие за в бъдеще. Служебно съдът прекратява дейността и определя ликвидатор , съответно ликвидатори. Основанията за обяваване на дейността на ТД са тъгоистично изброени (изчерпателно) в 70 текст от ТЗ. Тези основания могат да бъдат диференцирани в 3 категории:
1. Нарушенията относно процедурата по учредяване на дружеството – например непроведено учредително събрние(ако това е задължително)
2. Нарушения на павата за действиетлност на волеизявлението, тогава когато договорът е създаден от по-малко от предвидените в закона учредетели, договорът не е по предвидената в закона форма и т.н.
3. Когато договорът противоречи на имреративни норми и добрите нрави. Ако преследва забранена от закона цел.
Прево да искат обявяване на дружеството като недействително важи за две категории лица - от една страна прокурора и от друга всяко заинтересовано лице - съдружник, член на управителния съвет, член на управителен орган, кредитор. Срокът за предявяване на иска е една година.
Приемат се само основанията, които са тежки нарушения на закона и неотстраними. За отстранимите си поставя срок и след изтичането му се обявява в недействителност. Преклузивен срок – след изтичавено му правото за обявяване на дружеството за недействително се погасява. Учредетелите косят солидарна лична отговорност от името на обявеното за недействително дружество.
На съдебен контрол подлежат само решенията на общото събрание. Така се определя решението на управителите. Основанията за отмана са 2. Противозаконност – т.е. решението на общото събрание противоречи на закона. Противоуставност. Компетентен е окръжния съд по седалището на дружеството. Срокът да предаване на иска е 14 дневен, който тече за присъствалите и подчинените на датана на общото събрание или от деня на вписването, но не може да е по дълъг от ? месеца. Срокът е приклузивен. Искът е конституивен по вид. Целта на иска е да настъпи определена провна промяна – да се отмени решението на общото събрание. Съдружникът може да встъпи преди висящ процес. Встъпителят съдружник има право да поддържа иска, дори първоначалният ищец да се е отказал от него. Искът се разглежда на открито заседание. При основатлност на иска, съдът отменя решението на Общото събрание и повторно решение на общото събрание не противоречи на указанията на съда, то се заявява като нищожно по вид. Всеки съдружнис има право да се позове на нищожността.
Събирателно дружество
Текст 76 от ТЗ - дружество образувано т две или повече лица за сключване на търговске сделки.
Отговорност на съдружниците. Правни презнаци на отговорността.
1. личен характер – при недостиг на дружествено имущество, съдружника отговаря към кредитероте с лечното си сексвестируемо имущество. Секвест. Произтича от силата на закона (ГПК) или поради непрехвърлимост на правото. Непрехвърлими са правото на стипендия, издръжка, ползване
2.Неограничен характер – отговора на съдружниците не зависи от размера на имуществената вноска
3. Солидарен характер – поражда се по право и засяга само външните отношения спряма кредиторите на дружеството. Всеки съдружник заедно или поотделно отговаря за целия дълг към кредиторите в пълен размер. Във вътрешните отношения, съдружниците носят разделна отговорност, в зависимост от техния дял.
4. Обратен характер – 92 текст от ТЗ – съдружниците отговарят з всичко независимо от първоначалния момент на възникване на членството.
5. Субсидиален характер (допълнителен) – 88 текст – съдружниците отговарят само при недостиг на дружествено имущество. При иск срещу дружеството кредиторът има право да се обърне към един или повече съдружници, заедно или поотделно. Отговорността е гаранционна. Отговорностто трае не само докато дружеството или членството съществува, но и след прекратяването им в рамките на давностния срок. Максималният срок е 5 години.
Членството в СД е единство от имуществени и организационни права и задължения. Вътрешните отношения се уреждат по силата на дружествения договор. Той има предимство пред закона. Но това право не е неограничено
– не могат да бъдат преоредени, 87текст, относно правото на глас (всеки съдружник има право на 1 глас)
- изключването на съдружници заради виновно поведение се идвършва само по силата на съдебно решение (95 текст). Волята на мнозинството не е в състояние да изключи някой от съдружниците. Изключването е алтернативно последица (ако съдружниците са повече от двама)
- нормите, които уреждат отговорността на съдружника (87 текст)
Права и задължения на съдружниците
І. Имуществени права
1.Правото на дивидент – предоставя възможност на съдружника да получе съответната печалба. Правото на дивидент е условно и отменимо. Способите за участване в печалбата са според вноската, в зависимост от личното усилие на съдружника.
Правото на ликвидационен дял – облигационно право – съдружника може да претендира за паричната стойност на имуществената си вноска. При ликвидация правото е изискуемо с изтичането на 6 месеца от деня на обявяване на поканата. Правото на ликвидационен дял не може принудително да се отнеме.
2.Правото на обезщетение – 2 части:
1. Обезщетение върху необходимите разноски.
2. Обезщетение върху претърпените от съдружника вреди.
Правото на обезщетеие се поражда непросредствено от закона . Необходими са разноските направени от съдружника с лични средства за създаването и функционирането на дружеството. Обезщетението за вреди обхваща тези, които са пряка и непосредствена посредица от поведението на съдружника за постигане целите на дружеството. Най-често като учебен пример се прредлага ситеяцията, при която съдружника , пътувайки с личния си автомобил претърпи транспортно произшествие, пътувайки обаче да сключи договор от името на дружеството. На това основание може да се плати обезщетение от ЮЛ, но ако СД упълномощи 3то лице несъдружник и то претърпи ПТП, правото на обезщетение не се поражда,трябва да се докажат по общия исков ред. Правото на обезщетение е изискуемо за разноските от денят ,в който са реално извършени, за вредите от деня, в който са претърпени.
3. Право на лихва пак се поражда по силата на закона, валидно е ,само ако е валиден главният дълг. Правото на лихва възниква в 2 хипотези:
- върху обезщетение върху необходимите разноски
-върху обезщетението за претърпени вреди
Максималния размер е в границите на законната лихва опредемена от МС.
ІІ. Неимушествени права
1. Право на съдружника да участва в управлението
2. Правото на информация (86текст). Дава възможност да се искато обяснения от управителите, да се преглеждат търговските книги и да се предостави информоция за хода на дружествените дела. То е лично, неотчуждимо право, а при неизпълнение може да се осъществи принудително, включително по съдебен път.
3. Право на контрол.Да се иска отмяна на противозаконните решения по съдебен път.
ІІІ. Имуществени задължения
1. Задължение за лихва - главно
2. Задължение за вноска – поражада се при забава на съдружника относно задължението му за парична вноска. Дължи се отново законната лихва.
3. Задължение да плати обезщетение за вреди, което се поражда в следните 2 хипотези:
-при виновно неизпълнение на задължение за апортна вноска, т.к в случая няма как да се начисле лихва.
-когато лихвата при неизпълнение на задължението за парична вноска не е в състояние да покрие вредите на дружеството.
Съдебната ни практика възприема, че никога лихвата и обезщетението за вреди не могат да се прилагат комулативко, като санкция, прилагат се само алгернативно
4. Задължение за неустойка – само ако е предвидено в договора.
ІV. Неимуществени задължения
1.Задължение да участва в управлението
2.Забрана за конкурентва дейност. По характер е факултативно- отпада със съгласието на всички съдружници. Задължението съществува само докато трае членството на съдружника в дружеството. Имаше една тенденция в дружествените договори подобно на търговския представител , съдружникът да бъде ограничен в дейността си ако е търговец и след напускане на дружеството в рамките на определен период от време. Това е допустимо за търговския представител поради лична регламентация в този смисал. Имаше тенденция по аналогия това да се прехвърли по задължение на съдружника и в събирателното дружество, но т.к. се прие, че това е противоконституционно, поради нарушаване на правото за търговска дейност. При неизпълнение на забраната санкционните последици могат да бъдат: (83 текст)
-имуществени
-отнасяме обезщетения за вреди в полза на дружеството ,
-право на дружеството да обяви ,че отстъпва правата и задълженията за конкретната сделка сключена от съдружник. Заявление за встъпване в срок от 1 месец , не по дълът от 1 год. от сключване на сделката.
-имуществени – изключване на съдружника по съдебен исков път на това основание.
3. Полага лични усилия за постигане целите на дружеството. Произтича от персоналния характер на дружеството. Не е предвиден от закона, но се извежда по тълкувателен път.
Управлението на събирателното дружество. ТЗ не регламентира изрични органи за управление на СД. Управлениета се разглежда като дейност на самите съдружници. Управлениено според вида на решенията се подразделя на :
- Обикновено управление (74чл.1 ал. от ТЗ )-всички съдружници се третират като орган на дружеството и има право да управлява дружествените дела, ако не е предвидено друго. Възлагането на управлението на определено лице съдружник, 3то лице или няколко съдружника се извършва с единодушно съгласие и вписване в ТР
- Управление по въпроси от разпоредитерен характер (ал.2) – за тези решения, които надхвърлят регистрираниятп предмет на дейност и изискват единодушие на всичке съдружници, освен ако не е предвидено друго в дружественият договор.
В този текст има само 4 решения, за които законът изисква единодушно съгласие на съдружниците. При отчуждаване и обременяване на недвижими имоти, назначаване на управително лице, което не е съдружник, вземане на заем в определен размер. Нормана обаче не изброява изчерпателно решенията и тя подлежи на т. нар колективно търлкуване, т.е. тя обхваща и по-различни хипотези извън посочените в текста. Ако се промена предмета на дейност, дружественият договор, пререзпределя се дружеството, продава се или се прекратява дейността – тава са все решения, за които е необходимо единодушно съгласие.
За СД се приема, че съдружниците освен правото на глас , имат и едно частично правото на вето – възможност на съдружника да се противопостави на решенията на отделния съдружник, ако те не са привършили.
Представителство на СД
Представителството се урежда е императивни правни норми, обхваща външните правоотношения с 3тите лица. Всеки съдружник се третира като даконен представител на ФЛV От тази гледна точка има права да извършва всякакви деъствия от негова гледна точка, за негова сметка. Представителната власт е неограничена по характер, неразревно свързана е с членството, неотменима от членството и тпае докато то съществува. Аргументът е, че докато съдружникът съществува като органа на дружеството, поради което и осъществява органното по вед законово представителство. Ако се воде от някалко лица, е необходимо съгласие и вписване в ТР. За разлика от прокуриста, съдружникът не е нужно да се лигитимира в отношенията с 3тите лица с пълномощно, аргуметът тук е, че представителната власт произтича непосредствено от закона. Задължително обаче съдружникът трябва да посачва в какво качество действа, за да обори всеобщата презумция, а тя е че всеки субект действа от сове име и за своя сметка. Затова се изписва пред името на съдружника в съкрагет вид „по полномощие”, което означава за ЮЛ.
Прекратяването на СД представлява преустановяване на търговската дейност, но ЮЛ продължава да съществува, правният субект продължава да съществува. Основанията се подразделят на две групи:
-обективни – характерно е, че не съдоржат воля на правен субект – като изтичане на срок, смърт или поставяне под запрещение, пректартяване на ЮЛ съдружник. Специално при настъпване на смърт на съдружника, законът регламентира срок за встъпване на наследниците в СД и той е 3 м. от откриване на наследството. Отново поради пресоналният характер, приживилети съдружници, не се длъжни да приемат наследнизите на починалият съдружник като равонстойни членове в СД.Те могат да откажат приемането им и да изплатят ликвидационен дял на починалия наследодател. Естествено, ако СД се състои само от две лица и 1 от тях почине, наследниците няма как да стъпят в тади хипотеза и отново аргументът е, че то не съществува от само едно ФЛ. При двама и настъпвани на смъртта, то се прекратява по закон и се ликвидира по установения ред. Ако останалите приемат наследниците следва да се отчете факта, че членството е единно и правата произтичащи от него , също шмот токово хорактеристика. Следователно, ако наследниците са трима – съпруг и ненавършили пълнолетие деца, всеки има право, но използват един глас. Ако тефният наследодател е дължал на кредиторите 9 000 лв. ,затова защото това е дългът на цялата ЮЛ, кредиторите могат да насочат иска си към 3мата наследници общо за 9000лв., а не спрямо единият от тях по 9000лв. и те отговарят до размера на запазилите се части с оглед закона за наследтвото. Тук се прилагат и други императивни норми.
-относителни – съдържат воля на правен субект (чл.93 от ТЗ) С единодушно съгласие, с предизвестие от 6м. на един от съдружниците и с решение на съда, дружеството се обявява в несъстоятелност.
Малко по-интересно основание това е с предизвестие от личен кредитор на съдружника. Това е изключение от иначе принципното положение на съдружника в правото, че мсеки субект отговаря за задълженията си със собственото си имущество. Тук СД може да претърпи прекратяване за личен дълг на съдружник. Предпоставките са 2:
-кредиторът да е изпратил предизвестие до СД със срок от 6 м.
- да не е успял в продължение на 6 м. да се удовлетвори в личното имущество.
В рамките на 1 год. Кредиторът може да наложи запор на ликвидационният дял на съдружника и да прекрати цялото СД. Останалите могат да преодолеят пресратяването, ако изплатят дълга на съдружника. В този случай те само прекратяват членството му в СД, не цялото ЮЛ.
Отклонения в две посоки – ангажира се личната и солидарна отговорност за задължения на ЮЛ и заради личен дълг ЮЛ може да бъде прекратено. Имаше спорове дали СД може да се преобразува в ЕООД предвид на забраната, че то не може на съществува като еднолично. Преодолани са тези сопорве и в момента се риема, че това е допестимо, но трябва да се извършат няколко действия за този резултат. От една страна СД трябна да се преобразува като ООД и съдружниците на СД придобиват статут на съдружници в ООД и на второ място това дружество да намали персоналния си състав до едно лице, което не е забрането за тази правна форма.
This entry was posted
at 6:26
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.