Активни банкови операции на кредитния пазар. Банките акумулират кредитен ресурс не да го съхраняват, а единствено и само възможно най – бързо да го продадат при възможно най - нисък риск на възможно най – висока цена. Това те осъществяват, чрез активните си операции на кредитния пазар. Най – общо тези операции са:
• Предоставяне на краткосрочно и дългосрочни заеми;
• Операции с лихвоносни ЦК и инструменти;
Банките предоставят краткосрочни заеми на населението за потребителски цели, а на корпоративните клиенти с цел допълване на временния недостиг от оборотен капитал.
Заемите се третират като краткосрочни ако срока от получаване на сумата до окончателното погасяване на заема не е по – дълъг от 12 месеца. Банките отпускат такива заеми срещу обезпечения под формата на ипотеки върху недвижими имущества, под формата на залог на движимо имущество, които заеми се наричат ломбардни срещу поръчителство от трети лица, които заеми се наричат...........
Всеки един заем се предоставя за определена цел, за определен срок срещу обезпеченото връщане заедно с договорената лихва. Подчертаните се наричат принципи на кредитирането. Самото кредитиране представлява процес, в който са разграничими фразите:
• Разрешаване на заеми
• Блокиране на обезпечението
• Предоставяне на средствата по обезпечения заем;
• Превизиране на остатъка от заема срещу ниска несъбирателност
• Олихвяване на заема
• Отнасяне на нередовно обслужваните части от заема в просрочие
• Възмездяване на необслужвани заеми за срока на обезпечението
• Събиране на необслужвани заеми по съдебен ред
• Отписване на необслужвани събирания по заеми от баланса на банките.
Разрешаването на краткосрочни заеми става въз основа на оценка на кредитоспособността на кредитопоисквателя. Когато ще се разрешават потребителски заеми на физически лица, от същите се иска да докажат през банката източници на доходи ползващи ѝм след приспадане на екзистенциалните и жизненонеобходимите ѝм разходи, да покриват главница и лихви по заема. Това се доказва чрез справка за осигурителния доход на взаимоискателя. Когато той е корпоративен клиент от него се изискват подчинените му счетоводни отчети, както и текущи справки с цел установяване на величината на чистия му доход (печалбата). Ако се прилага обезпечение на имот или стока банката назначава експертна оценка с цел определяне на справедливата стойност на предлаганото обезпечение. При блокиране на обезпечението се извършват:
• При ипотеките – учредяване на ипотека в полза на банката, която се вписва в имотния регистър по местонахождение на имота;
• При залог на стоки и други ценности – учредяване и вписване такъв в регистъра на особените залози;
• При обезпечаване чрез депозит – блокиране на средствата по специална сметкана банката;
Решението да се кредитира или не се подготвя от кредитен инспектор, и се взема от кредитния съвет в централното учредение на банката. Отпускането на средствата по разрешения заем може да става еднократно на браншове или перманентно. При 1 и 2 кредитиране става дума за метод на кредитиране по обикновенна заемна сметка. В тези случаи, на всеки кредитоползвател в банката се откриват по една взаимна и разплащателна сметка. Чрез втората се осигурява управление на процеса по предоставяне и погасяване на заема, тъй като по нея се предоставят отпусканите средства, от нея се погасяват главницата и лихвите.
Перманентното кредитиране е свързано с използването на т.нар. контокорентна сметка. В този случай банката разрешава кредитирането до определен размер записан като лимит контокорентната сметка на ползвателя. В момента на ползването на средствата се свързва с липсата на достатъчен авоар по разплащателната сметка на клиента за да се изпълни наредено от него плащане. Към този момент банката кредитира недостига му, а ползването на постъпления в полза на взаимоползвателя първо възмездява вземането си по предоставения си заем и лихвата за периода, а едва след това остатъка записва по разплащателна сметка на клиента
Освен по схемата “Overdraft” перманентно кредитиране се осъществява и по схема наречена кредитна линия. Разликата между overdraft и кредитна линия е че ползването на средства от разрешената кредитна линия не се обвързва с наличието или липса на салдо по разплащателната сметка на заемоползвателя. Тоест той може и да има авоари по разплащателната си сметк, но да ползва средства от разрешената кредитна линия. По разрешени, но неизползвани в срок кредитни линии, банките начисляват неустойки за ангажимент. Схемите овърдрафт и кредитна линия се прилага при преференциални клиенти на банките, които имат редовни и относително стабилни като сума и период парични постъпления.
Всички предоставени кредити, независимо дали еднократно или перманентно, първоначално се записват в групата на финансовите активи по себестойност, тоест предоставената номинална сума на заема. Тъй като за тези заеми не е на лице, постоянен паричен пазар с ежедневни котировки, поради което е невъзможно установяване на справедлива стойност, периодично очакваните парични постъпления по тях се дисконтират с първоначално установени ефективен лихвен % по всеки един заем. Така се извършва счетоводна обезценка на вземанията по предоставени заеми и лихво по тях с нормата на т.нар. „систематичен риск”(предвидим риск). Тези вземания на банките обаче са подложени на несистематични изцяло зависещи от поведението на заемоползвателя – рисково. Отразяването на тези рискове в намаление на отчетната стойност на заемите, става чрез техника наричана провизиране. Ощите условия на провизирането са дадени в закона за счетоводството и МСФО. Специфичните за банките подходи и техники на провизиране и за провизирането у нас се регламентират чрез, МСС (международен 30, за провизиране на рисковите позиции на банките.
Съобразно разпоредбите на наредбата, рискова експозиция е – отпуснат заем или друго вземане на банка, за което е на лице риск от намаляване на отчетната му стойност. Наредбата, изисква банките най – малко ведъж тримесечно, да извършват анализ на рисковите си експозиции, като съобразно риска по тях ги класифицират в следните 4 групи:
- Редовни експозиции – това са такива предоставени кредити и други вземания на банка, за които са налице едновременно следните условия:
- Длъжника използва целево средствата по заема;
- Длъжника редовно предоставя на банката изискваните от нея отчети;
- Длъжника няма просрочие на погасителни вноски по главници и лихви или ако е допуснал такива те са инцидентни, случайни и са срок до 30 дни;
По редовните си експозиции банките не са задължени да начисляват провизии, те могат да начисляват такива, но на портфейлна основа (валутни кредити, земеделски кредити, кредити за сезонни нужди и т.н.) и то за сметка на резервите на банката, образувани от печалбата след облагането й с данъци.
• Експозиции под наблюдение – такива по които е допуснато отклонение от целта на кредитирането или просрочие от 31 до 60 дни, или е отказано предоставянето на отчети на банката.
По тези експозиции банките начисляват специфични провизии в размери до 20% от нетната стойност на всяка една експозиция. Специфични са тъй като се признават като колектив на отчетната стойност и като счетоводен разход.
• Нередовни експозиции – такива по които са натрупани просрочия от 61 до 90 дни на погасителни вноски по главници и лихви и са налице сведения за настъпила трайност на неплатежосособност на длъжника.
Тези експозиции се провзират с до 50% от нетната им възтановима стойност
• Необслужвани експозиции – групират се по критерии за просрочия от 91 до 180 дни. Сведения за процедура на ликвидация на длъжника или обявавяването му в несъстоятелност.
Тези експозиции се провизират с не по малко от 100% от нетната им възтановителна стойност.
По предоставените краткосрочни заеми, банките начисляват лихви които представляват финансов приход за тях. Обичайно лихвите се събират заедно с погасителните вноски, но могат да се събират в началото(при пускането на заема) в края на периода(последната погасителна вноска) както и да се договарят гратисни периоди за лихвата.
Лихвите по левови заеми се договарят в пунктове над ОЛП, а по валутните заеми се договарят в пунктове над LIBOR
Погасяването на краткосрочните заеми и лихво по тях, обичайно става чрез равномерни месечни погасителни вноски, но може и да е с гратисни периоди, прогресивно нарастващи или дегрисивни вноски. При възникване на просрочие на погасителна вноска и лихва, банките започват да начисляват наказателни лихви по просрочените си вземания.
Ако периода на просрочието продължи над 180 дни, банката има право да възмезди вземането си за сметка на обезпечението. Това става по съдебна процедура наречено – частно съдебно изпълнение, определя се частен съдебен изпълнител. Последнят организира и извършва продажба чрез търг на обезпечението като от получената сума, първо изпълнява евентуалните дърцавни и общински вземания към длъжника, покрива всички разходи по съдебното изпълнение и едва след това по реда на възникването йм задоволява претенциите на всички основни и присаединили се кредитори.
Решение за отписването на едно несъбираемо вземане по главница и лихви, от баланса на банката, се взема от управителния съвет по предложение на кредитния съвет, след което вземането се завежда задбалансово, кадето се води изтичане на давностния срок по него или до установяване на липсата на правоприемници на дълга.
Дългосрочно кредитиране могат да си позвлолят банки със значителен и относително постоянен кредитен ресурс. Като процедура дъгосрочното кредитиране се различава от краткосрочното най – вече в базите на разрешаването и предоставянето на заемите.
Дългосрочните заеми се предоставят с инвестиционни цели тоест за придобиване дълготрайни активи, ето защо от тях се ползват два вида обезпечение:
• Ипотека върху съществуващ недвижим имот – банката назначава експертна оценка с цел определяне ипотечната цена на имота. Тази цена е винаги по – ниска от пазарната, тъй като се формира при хипотеза, че имота яе бъде продаден на първият явил се, а не на най – добрият купувач. Банките разрешават заеми до 70% от така определената ипотечна цена.
• Ипотека върху обекта на кредитирането – банките изискват от заеоискателя да представи инвестиционен проект неразделна част, на който са инженерен проект и бизнесплан.
Чрез бизнеспланът следва да се докаже възможността на заемоискателя чрез експлоатацията на инвестицията, да генерира нетни парични потоци дисконтираната величина, на които да покриват инвестиционните разноски в това число и разноските по погасяване на заема и лихвите. Заема е основателен, ако нетната настояща стойност на очакваните чисти парични потоци от инвестицията е по – голяма от инвестиционните разноски, като същевременно вътрешната норма на възвращаемост на проекта е по – голяма от нормата, с която са дисконтирани очакваните нетни парични потоци.
При инвестиционните заеми, банкта следва да контролира много стриктно целевото използване на средствата. Когато като обезпечение по инвестиционен заем се ползва ипотека върху обекта на кредитирането, тя изисква от инвеститора да предостави по сметка при нея, най – малко 30% от проектносметната стойност на инвестицията, останалите 70% тя кредитира чрез инвестиционния заем. В този случай усвояването на кредита става по една от схемит:
• От собствените им средства до изчерпване и след това от заема;
• Пропорционално от двата източника (тоест при схема 30 към 70 и възникнало плащане на 10 000лв., 3000лв. за сметка на собствените средства и 7000лв. за сметка на заема)
Контрола върху инвестиционния процес банката осъществява като предоставя сумите или срещу разхода оправдателни документи (фактури за материали и извършени строителни услуги) или срещу актове за извършени СМР (строително монтажни работи – Акт 14, Акт 16 и Акт 19).
Освен чрез дългосрочни и краткосрочни заеми, банките пласират кредитния си ресурс и чрез покупката на лихвоносни ценни книжа и дългове. От лихвоносните ценни книжа с най – голям обем на пазара са ДЦК (държавни ценни книжа) има практика и по емисии на общински ценни книжа.
ДЦК се имитират от МФ чрез периодично организиране на търгове от БНБ за ДЦК.
Регламентира се от наредба номер 5 на БНБ и МФ. Чрез имитираните ДЦК, МФ осъществява:
• Чрез краткосрочните – текущо финансиране на бюджетния дефицит;
• Чрез дългосрочните
• Изпълнението на целеви програми и инфраструктурни проекти
На организираните от БНБ търгове за първично и вторично предлагане на ДЦК, могат да участват само банки първични дилъри на ДЦК. Те правят това чрез състезателни и несъстезателни поръчки. Цената, по която банките и първични дилъри придобиват тези ДЦК се формира като средна аритметична притеглена величина от вписаните в състезателните поръчки обемни цени.
БНБ води регистър на емисиите на първични дилъри и на закупени от тях ДЦК емисии. Тези ДЦК са безналични и поименни, така че този регистъ е и регистър на собствеността. Придобитите на търговете книжа, автоматично се заплащат от разплащателните сметки на банките при БНБ. Банките първични девори ежедневно обявяват по емисии свои курсове за покупко – продажба на свои ДЦК. Те водят по емисии регистър на собствениците придобили от тях ДЦК. По ДЦК се заплащат периодично (3, 6 месеца годишно) лихви, които към датата на лихвеното плащане, МФ осигурява по специална сметка при БНБ. Последната на база данните от търговия регистър, прехвърля съответните суми, по разплащателни сметки на банките дилъри при нея. От своя страна тези банки, на база данни от водения от тях регистър, изплащат или превеждат съответните лихви на купувачите на ДЦК.
По аналогичен начин на падежа на облигационния заем МФ превежда, а панките първични дилъри изплащат, главницата и следната лихва на притежателите на падежиралата емисия на ДЦК. Тъй като по – голямата част от ДЦК имат ежедневен пазар с ежедневни котировки, те могат да бъдат първоначално признавани по справедлива стойност, а отклоненията от нея отразявани като текущи приходи и разходи.
Друг лихвоносен процент с нарастващо------ са корпоративните облигации. Такива могат да бъдат емитирани от публични и акционерни дружества чрез, БФБ (българска фондова борса) имитираните на БФБ (българска фондова борса) КЦК (корпоративни ценни книжа) са безналични и поименни, по тази причина регистър на сделките с тях и собственоста се води от централен депозитар АД.
Първичното предлагане на КЦК става от инвестиционни посредници, чрез БФБ. Когато за тези книжа съществува интензивен пазар с ежедневни котировки, те следва да се признават със справедливата ѝм пазарна цена. Пазара на тези книжа е твърде динамичен, поради което най – малко веднъж в месеца, банките следва да извършват преоценка до цената на последната сделка с тях или до средната аритметична притеглена цена на офертите за покупка на БФБ. Разликата се признава за текущ финансов приход или разход, когато за КЦК не е на лице интензивен пазар с ежедневни котировки, същите следва да се признават с цената на придобиването ѝм включително борсови, брокерски и комисионно други разходи, а най – малко веднъж тримесечно да се установява тяхната амортизирана стойнос, чрез дисконтирането на очакваните постъпления по лихви и по погасяването на облигациите с нормата на първоначално установения ефективен лихвен %. Разликата между отчетната стойност и амортизираната стойност по краткосрочни КЦК, следва да се признава в отчета за дохода (тоест като текущите).
Ако за КЦК няма ликвиден пазар и ще се погасяват не по рано от 12 месеца от последната балансова дата, те следва да се тритират като инвестиции, държане до падеж, тоест като дългосрочни да се преоценят най – малко веднъж годишно, като установените разлики от отчетната ѝм стойност да се компенсират от резервния фонд на банката образуван от печалбата след облагането ѝ с данъците.
Една значителна част от банковите операции на кредитния пазар са свързани с кръгооборота на търговски кредитни инструменти, каквито са:
- Полици:
- Запис на заповед -Едно лице наречено издател се задължава пред друго лице, наречено получател или ..... да изплати на него или на негова заповед, определена сума, след определен срок, на определено място, чрез джиру върху записа на заповед всеки един получател може да я прехвърля на друго лице, прехвърляйки му правото на падежа да получи записаната сума
- Менителницата – вид полица, чрез която едно лице наречено издател, задължава второ лице наречено акцентант да плати на трето лице ремитент, определена сума, след определен срок на определено място. При положение че падежа на създателя не определи място тази роля се поема от акцептант.
Акцепт – писменни съгласие за поемане на ангажимен. Ето защо така възникващия дълг за акцетанта се нарича акцептен кредит. В някои случаи получател на мнителница или запис на заповед, може да изиска гаранция (поръчителство) от още 1 платежоспособно лице. Това поръчителство се нарича авал а поръчителя авалист.
Банките са склонни да изкупуват преди падежа задължение по полици, това те извършват чрез операция наричана сконтирана на полици. При тази операция, банката сконтант не изплаща номиналното задължение, а задържа част от него под формата на отбив (сконтон). Сконтираните полици могат да бъдат ресконтирани от друга банка и т.н., тоест да започнат да изпъняват функцията й на пари.
- Варанти – документ доказващ наличието на блокирани ценности (Пример: злато в банков сейф или стоки в антрепозитен склад [безмитна зона]). Тъй като зад него стоят реални активи, този документ можце да бъде предлаган за изкупуване на банка или по обезпечение по кредит. Предоставените по такова обезпечение заеми се наричат варантни;
- Коносоменти – документ издаван от превозвача при морския и въздушния транспорт на товарите. С него притежателя му може да освободи стоката от превозвача, след като е заплатен навло*. Тъй като зад него стои стоково покритие то се приема като обезпечение по банкови кредити. На кредитния пазар, банките извършват и други екзотични операции с кредити, най – популярни от които са:
- Лихвения суап - срочен договор за размяна на лихвени плащания в рамките на даден период образувани на база някаква въображаема главница при прилагане на 2 различни подхода за определяне на лихвата. Прилага се най – често като хиджиращ инструмент.
- Цесия – практическа реализация на финансова операция известна като факторинг. Тя може да бъде в 2 варианта - чист (изкупуване на вземане на сума значително под номиналната му стойност) и размяна на дълг срещу собственост. Тоест заплаящане на задължението с капиталови инструменти на купувача ѝм.
- Акцепти;
- Авали;
- Джира;
This entry was posted
at 6:19
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.