Операции по банково платежно посредничество. В едно разплащане участват най – малко две лица – едното от които е платец, а другото бенифициент (получател на сумата):
• То може да бъде наричано още и касово;
• Безналично наречено безкасово – необходима е намесата на трето лице, което да открие и води сметки на платеца и бенефициента, като отразява по тях измененията възникнали вследствие на извършените безналични разплащания.
С тази си не лесна но доходоносна задача са се ангажирали банките като за целта са се обвързали в глобална система, чрез икономически, технологични и комуникационни връзки.
Разплащанията в страната се регламентират, чрез закона за платежните системи, платежните средства и електронните платежни системи и наредба номер 3 на БНБ. Разплащанията се регламентират чрез стандартите на ЕЦБ (европейска централна банка), а останалите международни разплащания, чрез общи условия за разплащания между търговци на международната търговска камара в Париж. В зависимост от броя и характера на банките посредници в разплащателния процес, разплащанията биват:
• Вътрешноклонови – разплащането, при което платеца и бенефициента се обслужват от един и същи банков клон;
• Вътрешнобанкови – когато платеца и бенефициента се обслужват от два различни клона на една и съща търговска банка;
• Междубанкови – платеца и бенефициента се обслужват от звена на две различни търговски банки;
• Международни – платеца и бенефициента се обслужват от различни национални банкови системи;
Междубанковите и международните се Осъществяват от вътрешната информационна система на самата банка. За осигуряване на междубанковите разплащания БНБ е създала и поддържа следните разплащателни системи:
• Банкова Интегрирана Система за Електронни Разплащания – БИСЕР – предлага се за извършване на банкови плащания с вальор (период на осъществяване) 2 работни дни или за суми под 100 000лв. по желание на банков клиент. Всяка банка се идентифицира в БИСЕР-а чрез собствен BIC (bank identification code), а всеки клиент на банка чрез собствен IBAN;
• Система за междубанкови разплащания на брутна основа в реално време RINGS, за системни междубанкови разплащания на брутна основа или за клиентски плащания за суми над 100 000лв., както и изрично наредени от клиенти, с вальор 2 часа;
• Система за единни бюджетни разплащания - СЕБР – използва се за акумулиране на приходите по държавни и местни бюджети и извършване на разходите за издръжка на бюджетните звена и дейности;
• Система за Settlement за разплащане по сделки с ДЦК;
• Система за разплащане по сделки с борсово търгуеми КЦК;
Посочените системи са интегрирани (свързани).
При международните разплащания се използва системата за международен междубанков трансфер на фондове – SWIFT. Предлаганите форми при местни международни разплащания са:
• Вирментна (директен трансфер) – инициативата принадлежи на платеца, който изразява чрез документ наречен „нареждане за кредитен превод”(платежно нареждане). При предявяването му пред банката на платеца тя събира сумата от сметката му и чрез вътрешнобанковата информационна система, я насочва чрез БИСЕР-а към банката по обслужваща бенифициента. Там съобщението за Settlement се отразява като авоар по разплащателната му сметка. Settlement-а се осъществява чрез сметката на банката на платеца и банката на бенефициента при БНБ. Вирментната форма се предлага и при международни разплащания. За да посредничат при международни разплащания нашите банки трчбва да са членове на SWIFT и да имат сключени кореспондентски форми с чуждестранни банки. Договорите се наричат кореспондентски защото в тях всяка банка, третира другата като свой чуждестранен кореспондент. Определя се вида и валутата, в които ще водят кореспондентските сметки, чрез които ще е уреждат възникналите помежду ѝм разчети. Тези сметки могат да бъдат тип Ностро (наши) или тип Лоро (тях). Кореспондентския договор наша банка се съгласява да поддържа авоари по кореспондетската сметка при чуждестранен кореспондент, то от гледна точка на нея сметката ще е тип Ностро, тъй като представлява активи при кореспондента. От негова гледна точка обаче тя ще е тип Лоро.
• Акцептна (инкасова) – инициативата принадлежи на бенефициент. Документа, с който се разрешава се нарича „нареждане на дебитен превод”(платежно искане). Формата се предлага във вариантите:
- Класическо инкасо (с изричен аспект);
- Обикновенно инкасо (с мълчаливо съгласие);
- Незабавно инкасо (с предварителен акцепт);
• Акредитивна форма – прилага се при международни разплащания:
- С и без покритие;
- Платими на виждане и платими на срок;
- Делими и неделими;
- Прехвърляеми и непрехвърляеми;
- Еднократни и възобновяеми;
- Потвърдени и непотвърдени;
• Чекова форма:
- Чекове от лимитирани чекови книжки, тоест с покритие в рамките на блокирани средства на титуляра;
- Чекове от нелимитирани чекови книжки, тоест покрити чрез ангажимент на банката;
- Акцептиран чек – покрит чрез блокирани суми на платеца и чрез гаранция на банката
• Разплащане чрез дебитни и кредитни карти;
This entry was posted
at 6:21
and is filed under
Икономика
. You can follow any responses to this entry through the
.